“Чувствам се мъжът във връзката ни”
Тези думи използва една приятелка, за да опише как се чувства в новата си връзка.. първоначално избухнах в смях…Но със всяко следващо нейно изречение всичко ми се струщаше все по-трагично и все по-малко комично..
Това “жените да поемат мъжката част” съм го чувала много пъти. Нормално е. Донякъде. Отдавна жените не са по-слабият пол..Ние сме силни, борбени, отстояващи своето до край, защо да не покажем, че го можем не по-зле от мъжкия пол…
Но пък може ли мъжете да са толкова…ама точно изпедерастяли ?! Може ли дотолкова да са ни отстъпили мястото на мъжа във всяко отношение, че една свалка да не могат като мъже да направят ?!
Не само, че с провокативно и супер Явно поведение им показваме, че сме заинтересовани, ами ще ни чакат ние да ходим и да им пускаме лафове от сорта на “Как сиии?!” - в стил Джоуи от сериала Приятели.. Тук вече не ми е смешно.
След няколко години нищо чудно по филмите да гледаме често срещаната сцена на неуспешните опити за забивки по барове с “остроумни” изречения да се правят не от мъже, а от жени…
Как може да има себеуважаващи се мъже, които да си признават пред всички, че никога не са правили първата крачка, че не са свикнали да предприемат първата крачка при флирт, а че чакат жената да поеме инициативата ?!?…. Добре, ако приемем, че мъжът е красив, донякъде разбирам и приемам.. Но пък и красивите мъже все някога си харесват някоя мацка, която трябва да бъде завоювана… Къде отиде първичното мъжко желание за ловуване на женската, къде отиде типичната миризма на пот, слама и море?! Кога тази миризма на мъж напълно се заличи от огромното количество Armani и Dior?!
Не ми харесва идеята да бъда мъжът в една връзка, още по-малко в процеса на запознаване, ухажване и т.н…. Не ми харесва идеята Аз, жената, да се чудя какви цветя да купя за срещата.. Не искам аз да направя първата стъпка нито в запознанството, нито при първата целувка, не дай си боже аз да си поискам първа…
Искам да бъда настоятелно ухажвана, постоянно омайвана, очарована, желана, леко притискана дори (само леко)… Искам Мъж на място, а не тия модерни женчовци с по-силен парфюм и по-фешън прическа от мен…Които по начало са сладури, но опре ли до “мъжество”.. в повечето случаи they suck..
Естествено това не означава, че жадувам за някой селски мачо, а просто, че ми се ще да сме наясно кой е мъжът и кой жената още от самото начало…
Хмм, следващият път, когато ме попитат как така си нямам приятел, директно препращам към тази статия…
Като завършек предлагам една песен, която разкрасява дните ми напоследък…
Нина Николина - Ти
