Тези сладки романтични депресиращи филми…
Не пишех, защото нямаше какво да кажа. Сега имам. Тъжна съм, разбира се. Леко тъжна. Осъзнах нещо.
С Анито гледахме един филм - Penelope - симпатичен, романтичен филм. Замечтах се. Естествено главният герой беше мъж, който не съществува и който ме кара въпреки това да мечтая. И осъзнах, че никога като малка не съм имала детска луда любов… Страстно отдадено целуване. Искрена дълбока целувка, в която влагаш нещо.
Спирана от всякакви предразсъдъци и какви ли не дивотии, не съм допускала тези, които са искали да бъдат тази моя детска любов. А тези, които аз съм искала през годините, не са били подходящи, не са заслужавали, нито пък искали да бъдат нещо важно в живота ми. Поредната минавка.
Толкова много съм изтървала през годините. Глупавото е, че все още имам време. Млада съм, свободна съм, но не съм достатъчно… решителна може би. Или луда, или не знам.. Страхливка! Не че има някакви предложения насреща…
Мразя тези тъпи американски, сладки, романтични филми..Карат ме да се влюбвам в героя..в идеята за такъв човек, който не те мисли за поредната мацка за през лятото или за вечерта, или поредната с нейните глупости, а се опитва да те погледне..да ТЕ види…не, няма такива животни..защо тогава трябва да правят такива филми и да ме карат да вярвам, че съществуват такива хора ?!
Защо трябва да съм толкова глупава, че да го вярвам все още?! Сама се опитвам да се убедя, че просто не съществуват, но пуст оптимизъм, малка надежда винаги тая в себе си…За да мога някой ден, някой красив слънчев ден да кажа..ето, аз вярвах и не беше напразно…Глупачка! Пълна глупачка! Едно голямо дете, което още не се е отказало да вярва в нереални приказки.
Мразя романтични филми! Натъжават ме! Едновременно с това ме зареждат с положителна енергия, но с всеки следващ филм, тъгата сякаш се увеличава. Изпитвам едновременно тъга заради това, което съм изтървала, а съм можела да имам…тази сладка детска, ученическа може би, любов.. И неприятното чувство, че няма да усетя този сладък трепет на споделена любов, защото такова пълно отдаване няма, освен в тези красиви, натъжаващи ме филми…
Huff and Herb - Feeling good
