Откога?? Лично за мен отдавна, но от една седмица наистина тотално съм потресена и разочарована от музиката и от хората, които наистина й се наслаждават…Независимо в какви условия…

За текст, ритъм, облекло и визия на певици няма да говоря..Или пък за гласови данни като цяло…кой ги има, кой не, на кой ли пък му трябват…

Не мога да кажа, че не съм се забавлявала на чалга. Въпреки че много хора не могат да разберат, че в повечето случаи съм го правила просто за да не скучая, за да не седя цяла вечер на стола (както стана последния път…). Но да, факт си е, че и аз много пъти съм се раздавала…при това действително 1-2 пъти е било от сърце…;). Бих казала че музиката бе различна, че обстановката бе различна, това донякъде може би е смекчило обичайната ми неприязън към този стил музика…….

Но всичко си има граници!

Не мога да се забавлявам и недоумявам как има хора, които искрено се размазват на място, където най-малкото залитам всеки път когато стъпя, по простата причина, че подът е абсолютно несиметричен, на дупки.. Място, където основната музика е брутална, ама наистина брутална чалга, а само за загрявка се пуска клубна музика, но ретро, отпреди 3-4-5 години.

А разбира се, точно по средата, между “Буболечка кючек” (най-новият хит на сезона) и някакъв друг не по-малко оригинален “хит” се пуска хорото “Бяла роза“..

И естествено това не беше най-голямата изненада на вечерта. Най-потресена бях, когато след “Бяла роза” последва не какво да е, а “Моя страна” на ЕМИЛ ДИМИТРОВ!!!

Е тогава тотално полудях…И точно в този момент един младеж (подозирам ром), се изреди да кани на танц мен и две мои приятелки.

А споменах ли, че преди това бяхме на един от най-елитните клубове във Варна?! Само този факт предполагаше вечерта да не завърши на най-непоносимата (за мен) дискотека малко по-надолу по алеята…..Да, ама за мое съжаление – НЕ!

След този фарс, колкото и да не исках да става така, абсолютно изгубих настроение и си седнах на стола.

За около 40 минути. През това време имах уникалната възможност да изучавам сложните движения на пичовете пред мен – цяла компания роми, които най-нагло си ни побутваха от време на време, когато мястото не им достигаше, за да ни покажат на какво са способни. След като няколко пъти някой мил младеж ми духна в косата (за да ме разхлади, колко е съобразителен само!), реших да се обърна на другата страна… Там пък гледката беше още по-колоритна. Друг пич, качен на един дървен стол, напълно пиян и разпасан, поклащайки се в ритъма на музиката, без да иска, изтърва бутилката си бира…в краката на една моя приятелка…Мда, както се казва…”Драма!…”

По баровете разбира се, имаше подобаващо количество пияни тинейджъри, здраво разтресени от хормона, на които единственото, което ми идваше наум да им кажа, е:”Get a room!!!”

Ох, то стана един виц…но не е шега, не е измислица, а реалността в центъра на град Варна.

И после ме питат “Ма ти как така си от Меден Рудник и не слушаш чалга и не пиеш ракия?!” “Ми лесно, мястото няма никакво значение, всичко е до човека…..”- обикновено отговарям аз…

Всички предполагам са наясно, че това не се случва само в центъра на Варна, а навсякъде. Деградацията е пълна. И има и някои съвсем нормални хора, които ходят на такива места – кои по погрешка и с нежелание и оп задължение като мен, кои защото просто се кефят на музиката…Ето точно тях не разбирам…Не се и опитвам вече…

Какво друго мога да кажа…освен че официално заявявам, че за чалга дискотека не искам да бъда търсена. Нито молена, нито убеждавана да ходя. Не ме интересува дали е рожден ден, сватба…обещания, клетви да съм дала…

Нямам намерение повече да седя супер спекла в дискотека и да си мисля как пропилявам 3-4 ценни часа от живота си и то за какво?! Или по-точно заради кого.. Заради приятел, който дори не осъзнава, че го правя само заради него. Приятелство…

Всичко си има граници, както казах по-горе. Стига повече компромиси от моя страна в това отношение!

Кой знае… може би някой път достатъчно ще ме изпере съчмата и отново ще отида, но искам да е заради мен, заради моето желание, настроение и нагласа, а не заради желанието на някой друг и невъзможността ми да отказвам. Дотук!

Традицията повелява да завърша с песен. С истинска песен! И този път е едно преоткрито малко чудо, при това открито на най-неочакваното място..в компютъра на баща ми . Уникално парче!

Bush – Letting The Cables Sleep

Lyrics:

You in the dark
You in the pain
You on the run
Living a hell
Living your ghost
Living your end
Never seem to get in the place that I belong
Don’t wanna lose the time
Lose the time to come

Whatever you say it’s alright
Whatever you do it’s all good
Whatever you say it’s alright
Silence is not the way
We need to talk about it
If heaven is on the way
If heaven is on the way

You in the sea
On a decline
Breaking the waves
Watching the lights go down
Letting the cables sleep

Whatever you say it’s alright
Whatever you do it’s all good
Whatever you say it’s alright
Silence is not the way
We need to talk about it
If heaven is on the way
We’ll wrap the world around it
If heaven is on the way
If heaven is on the way

I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town

If heaven is on the way
If heaven is on the way
I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town