1 | aquarius
14.09.2009 at 17:16

Ехе, тук подходящо ми се струва като начало на моя коментар – хем сърби, хем боли. Сигурно си я гледала тази комедия, щото аз не съм, ама при теб няма да е такъв жанра, ако се видиш с голяма бивша. Помисли си добре, преди да си начешеш подбудите.
Дяволица те е обладала, моме, ех! Я върви при някой протестантски свещеник да му се изповядващ. Жалко, че не си в католическа страна, иначе щях да те пратя при някой католически свещеник. На тях им се носи славата, че добре изповядват млади, засукани девойчета. А пък за млади момченца да не ти разправям какво става… или по-скоро – както разправяше Ахмед „Мъртвият терорист“.
Ох, как богохулствам само. Дано не мине и го прочете някой запален вярващ, че ще има да ме анатемосва, да ме вкарва в правата вяра и ще стане страшно тук в секция „коментари“. Ще замирише на миро и тамян направо! Ангелски, сладкопойноглавозамайни гласчета ще посрещат гостите на блога ти, а пък към мен ще бъдат насочени Йерихонските тръби. Ама аз си знам, че за мен е отсъдена Геената огнена, та си праскам спокойно през просото.
Хайде, стига толкова глупости за този коментар. Като отмине ефекта от него, ще се включа пак с по-сериозен.

3 | aquarius
16.09.2009 at 1:23

Ехе, добър хумористичен вкус, млада госпожице. Адмирации. Я, и този коментар тръгна несериозен… еее… добре, де, поемам въздух дълбооко и го почвам сериозно вече.
Така и не разбрах защо си била бяла мечка в Ун… уфф, не, бре, обърках се/шегувам се/… това беше коментар за друг пост. Сорка!
Край вече, сериозен съм. Мислех да пиша дълъг, сериозен коментар, та чак с примери запълнен, ама предвид късната доба и налегналия ме мързел ще бъда кратък в сериозната част.

Ако смяташ, че си я надживяла, тогава може да отидеш без проблем.
Ако имаш и най-малките индикации за обратното, недей.
Ако усещаш слабостта, но искаш да докажеш нещо на себе си, тогава дерзай.
*мазохистка е само една от алтернативните реалности за доказване*
Ако усещаш силата, посмей.
Ако…
е много стана вече. Обещах да съм кратък в сериозното, но се страхувам, че май вкарах и несериозно.

Имам си една чуденка относно тази част от сложното ти изречение „Колко искам да съм в главата му и…“ и се колебая дали има повече нюанси от заявения.

Е, спестих си сериозния коментар с примери, който може да разкрие читателя на автора, което би обърнало изконните представи, че авторът е този, който трябва да се разкрива на читателите си, а не обратното.
Офф, вече ми се спи ужасно и почвам и аз да се обърквам какво казвам. Спирам този дълъг и претруфен монолог.
А ти не му мисли много и следвай сърцето си. Ако го боли след това, нека му, ако си падаш по принципа на Нане.

DiA
16.09.2009 at 22:02

Бяла мечка и аз не знам защо точно бях, но си беше факт, че ме гледаха мноого странно младежите Все едно момиче досега не са виждали А не дай си боже и аз да се загледам, втора покана не чакаха :D:D

Искам да надникна в главата му, за да разбера какво по дяволите иска все още от мен… приятели дрън дрън..

Мерси за сериозната част!
А „listen to your heart“ както се пееше в една песен на Роксет – вече го направих, обаче и твърде много ме боля и мисля, че е време да продължа напред (достатъчно чаках).

Току що ми се падна изключително подходящо късметче във facebook – „За да откриеш нови хоризонти , трябва да оставиш старите зад гърба си !“

Повече знаци дори и на мен (с -4 диоптъра ) не са ми нужни..:)

Отговор

5 | aquarius
16.09.2009 at 23:08

Охо,отдавна не съм ходил на очен, ама мойте бяха само на -2 последния път. Никъде не съм те виждал с очила по снимките, които съм разглеждал през блога ти. По-секси ли си с очила? А как си с театралните заложби? Как би се справила в ролята на строга учителка с цайси?
Когато си последвала зова на сърцето си, загърбвайки знаците на логиката, явно си била на шопска вълна. За малко да напиша на шопска салата и греяна ракия. Какви стереотипни асоциации от човек, който не пие алкохол. Но… да си представим сценката на проведения мислен монолог на ума ти: „Не е важно на мен да ми е добре, по-важно е на това непокорно сърце да му е зле!“.
Я, виж ти само какви предизнаменования ти се случват. А да си виждала храст, който уж гори, ама не гори? Ако и това ти се случило, то тичай веднага на баира, да вземеш плочите с указанията. Мисля, че обикновено по 10 ги свеждаха. Опа… то в Дания има ли баири, че нали е близо там до ниската и равна земя.

извън темата (което е малко трудно, че бръщолевя простотии във всички посоки):
Вземам ли преднина за 1-вото място за най-досадния коментиращ?

7 | aquarius
23.09.2009 at 16:24

Хмм, хмм… ама то моето „леки намеци“ ли бяха?! То няма такава дума в българския, но по- ми се чини да са „твърдеци“. Щом се усмихваш, значи си ги приела добре.
Казваш там равно кат тепсия и няма какво да спре ветровете, които се гонят безспир, пък отгоре са се захлупили едни ми ти оловносиви облаци… бррр… картинката ми е ясна и доста… ммм… депресираща веселия ми по природа характер. Ей заради туй смотано време из северните страни, грам не ми харесва там за живеене, колкото им да е висок стандарта и да хубавичко, чистичко, подреденичко, но скучничко и небесно-оловносивичко.
Като бях преди години в Белгия на поредица от командировки, това кофти време ми бъркаше в здравето, пък и сега от тази фирма престоя в Дрезден си беше същата мъка.
В Белгия само веднъж времето много ми хареса (на белгийците никак), но беше в разгара на лятото – август. Температурите бяха по-високи и като цяло времето се случи по-добро от това в България за същия период. Няколко дни поред заковаха над 33 градуса, и белгийските колеги се разбягаха и се изпокриха като пилци из климитазираните помещения, а пък в колите бяха надули климатиците на 20 градуса, че за тях било опасно такива „високи“ температури.
Мм, и в Швеция, като бях в района на Вастерос преди време за 5 дни, случих на изненадващо добро време за сезона. Все пак в началото на ноември да не уцелим сняг там, а слънце всеки ден според колегите шведи бяхме извадили голям късмет и… ние му се радвахме подобаващо. Е, вярно, че мръкваше още в 15 часа.
Та моето лично предпочитание е: по- на юг в слънчевата мизерийка, отколкото постоянно депресиран и склонен към крайни мисли в оловносивата подреденост на северните страни. Неслучайно всички скандинавци драпат към слънчевите страни при всеки удобен случай, постоянно страдат от нервни разстройства, склонност към самоубийства и прочие странични времеви ефекти. И бях чел, че шведското правителство е платило за година към 10 млрд. за болнични на активното трудово население.
И след толкова дълги излияния имам въпрос: ами твоето виждане какво е – слънчева мизерия или оловносива аптека?