Music is supreme pleasure

Слушам си така любимата Conjure One – Premonition, която все още ми напомня за периода, в който преживявах Адам.

Oнези пролетни месеци във Варна, когато търсех утеха и спасение в нарочно затрупаното ежедневие и вечните партита през нощта.. Сякаш депресията не се усещаше така силно.. А и идеята, че той продължава да ме обича и че има надежда също ме крепеше от изпадане в бездната, където те отвежда осъзнатата жестока истина. Не исках да я призная тогава и ме боля донякъде по-малко заради това.

Нова страница. Clean slate. Истински! Колко пъти съм си казвала, заявявала наляво и надясно и писала тук, че ‘най-после съм преживяла Адам…’. Безброй са. И всичките целяха да убедят преди всичко мен. Толкова неуспешно.

Колкото исках да го забравя и преживея, толкова надеждата ми за събирането ни не ми позволяваше да продължа напред. Толкова силно бе желанието ми и дори нуждата от комуникация с него. В онези моменти по-болезнено за мен беше да се опитам да прекъсна контакт с него, отколкото да се самозаблуждавам, че някой ден пак можем да бъдем заедно. А дълбоко в себе си аз бях наясно, че това никога няма да се случи, но не можех да го призная. Not yet.

Вместо това се успокоявах с приятели, нови запознанства, хубава музика, партита и разкази. Моите разкази на по кафе с приятел за това колко хубаво и перфектно беше. Перфектната връзка. The perfect match. Perfect couple.  Perfect everything.

Всичко е временно, всичко тече и все някога eventually изчезва дори от света на спомените. Колко съм благодарна понякога, че забравям бързо. Забравям, но не преживявам лесно. Повече от 2 години ми отне да се отърся изцяло от него и от идеята за Нас. Перфектните нас. Които никога не сме били.

In the end of the day се оказа, че едно единствено нещо, което можеше и успя да ме накара да забравя един, бе любовта ми към друг. Като the key word is LOVE. Не просто друг мъж, но истинско чувство към него.

Отне време, ужасно много време да си позволя да чувствам отново. Но с месеците малко по малко той превзе сърцето ми. Изчисти го и освободи място за една топлота, която струи толкова силно в момента. И докато пиша това, се страхувам от силата, с която мога да го обичам. Поради което все още леко се ограничавам.

Осъзнах, че го обичам преди два дни. В средата на една жестока кавга. В която не просто бях виновната, но и глупавата. И почти успях да разваля и приключа всичко между нас.

В момента, в който осъзнах, че съм на път да го загубя и то по мое желание, заплаках с все сила и му казах „Не, не искам да те зарежа, напротив, искам те повече от всякога…”.

Това бе моментът, в който най-после се освободих от миналото и заобичах отново. Доста по-плахо и бавно, но най-после отново го усещам. ..Това учестено сърцебиене за някой друг. Прекрасно и толкова плашещо. Но прелъстяващо. Въпрос на време е да надделее над страха и да ме превземе изцяло.

И тогава Бог да ми е на помощ. Защото в любовта си страдам най-силно. Дано само той ми покаже и/или докаже, че я заслужава.

My soul is a desert
When nothing is comfort
Sheltered from chaos
And sheltered from you

Can’t feel you anymore
Don’t need you anymore
Don’t believe you anymore
I don’t need you anymore

Enough with temptations
Illusions are evil
We exist in confusion
Soulless and vain

Can’t feel you anymore
Don’t need you anymore
Don’t believe you anymore
I don’t need you anymore

It’s broken me down now
This hurts and it’s hopeless
Can’t look to the future
The window is stained

Can’t feel you anymore
Don’t need you anymore
Don’t believe you anymore
I don’t need you anymore

I don’t need you
anymore, I don’t need
you anymore
I don’t need you
anymore, I don’t need
you anymore