Dance All Night

Преди малко помолих един приятел да ми прати някоя хубава песничка (защото знам че има много добър и близък до моя музикален вкус). Съответно когато видях какво ми е пратил, го отхвърлих..

- Имам я, Tiesto ли е, имам го и го обожавам…:), му отговорих, без дори да е питал.

Та смятам, че наистина е време да отдам почит на човека, когото с увереност мога да нарека моят любим DJ..И не само аз :).

Тиесто е известен нидерландски транс диджей. Избиран е 3 пъти поред за най-добър диджей на планетата — 2002, 2003 и 2004 г., като това е единственият диджей, който е бил №1 цели 3 поредни пъти, определен от списание DJ Magazine.

Интересът му към музиката започва още от ранните му години.

На 12 г. той вече твори музика. Когато става на 20 г. - започва да се занимава много сериозно в тази насока. Тайс винаги е чувствал, че има нужда да сподели музиката си с някого, но никога не му е минавало през ума, че един ден може да се превърне в звезда…

Сега Тиесто има свой утвърден, уникален стил (”The Sound of Tiesto”), който по никакъв начин не може да се обърка или смеси със стила на никой друг диджей.

Съвсем в началото на кариерата си пуска главно ейсид хаус (acid house) и ню бийт (new beat), понякога и малко денсмиксове на Мадона.

През февруари 2000 г. прави дебют в САЩ, където издава албум с ремикси. В него е включено и епичното 11 минутно парче “Silence”,в което звучи ангелският глас на Sarah McLachlan. Парчето остава четири поредни седмици в Топ 10 на Великобритания и е в постоянната плейлиста на клубовете от двете страни на океана, достига №3 в класацията на “Билборд” и е признато за най-влиятелното парче на модерната денс сцена.

През ноември 2001 излиза “In My memory”, първият албум, в който миксира оригинални композиции, утвърдени като клубни химни. Големият му пробив е с албума “Summerbreeze” (Летен бриз) през 2000 г., който и досега продължава да се харесва на младите му фенове (включващ клубния химн “Flight 643″).

Прави зашеметяващ успех в хаус и транс средите, като пуска и 7 албума Magik. В тези 7 албума миксира хаус парчета.

През 2002 г. печели за първи път наградата за официален DJ номер едно в света на списание “DJ Magazine”.

През 2002 и 2003 г., както и през 2005 издава още една поредица ремиксирани албуми. “In Search Of Sunrise”(ISOS) също са част от невероятната му колекция. Въпреки всичко, според много фенове, не 2001, а 2004 е най-успешната му година. Тогава не издава нито един миксиран албум, но издава два авторски. Единият - “Just be” е официално пуснат в продажба на 30 май 2004 г., като набързо са изкупени над 10 милиона бройки.

Вторият албум - “Parade Of The Athletes” има малка предистория:

Лятото на 2004 се провеждат Олимпийските игри в Атина. Организаторите канят холандския диджей. Когато се разбират, решават че Тиесто няма да пусне нито едно ремиксирано парче, а само авторски. Така той е длъжен да направи парчета, за да запълни 4-часовата програма. Той прави феноменален 90 минутен сет пред 70 000 души на стадиона и милиони телевизионни зрители. Ето от там идва и албумът му “Parade of the athletes”, който му донася цялостни успехи, особено с парчета като “Heroes”, “Olympic flame” и др.

Тиесто прави страхотни ремикси: наред с “The Silence”, Moby (с когото е бил на турне в САЩ), “Rain Down on Me” на Kain, както и ремикси на Kocheen, Faithless, Skin, Paul Oakenfold, Schiller, Mark Norman, Sergio Del Rio, Dj TB, Allure, Rank 1, Cosmas Epsilon и др. Прави изумителни участия на живо, които поставят нови стандарти в клубната музика. Той е един от малкото DJ, които успяват да напълнят футболен стадион: това се случва в Арнхайм – 1 диджей, 2 грамофона, повече от 25 000 зрители, 8 часа истински клубен саунд от световна величина.

През Февруари 2006 г. е избран за най-добър интернационален диджей за 2005 г., като печели тази награда за втори път. Този път след него се нареждат Richie Hawtin на второ място и DJ Rush на трето. Диджей Тиесто изнася над 100 концерта/партита годишно по цялото земно кълбо, но не се изживява като голяма звезда, което го прави още по-различен от колегите му.

В България изнесе концерт на 27 май 2005 г. заедно с българския хор от Котел „Деца Орфееви“, чието Live изпълнение на песента му “Suburban Train”, по думите на самия Тиесто, е най-доброто от всички подобни, които Тиесто е правил с различни изпълнители. Многото му фенове в България го очакват с нетърпение отново… (И още как )

Тиесто е суперзвезда. Неговият стилизиран музикален стил с вокали, които се преплитат с нестихващ електронен саунд подлудяват феновете му по целия свят. Той не спира да работи усилено върху своите проекти и идеи. Искрената му любов към музиката, невероятните парчета, които създава, незабравимите концерти го правят неповторим. С всяка изминала година Тиесто доказва, че е не само най-добрият диджей в света, а и перфектен продуцент!

Източник: bg.wikipedia.org

Аз лично харесвам всичко! И съм ненаситна за нови и нови негови неща…В момента си подскачам от радост, че има толкова много неща, които все още не съм чула…:)) Издивявам направо! Нека прослушването започне сега ;)) !

Ето и само част от наградите, които той е получил в рамите на 3 години:

Tiesto awards:

Awards 2003

* World Dancestar Award U.S.A. Best International DJ
* ID&T Dutch DJ Award Best Dutch DJ by professional jury
* ID&T Dutch DJ Award Best Dutch DJ by audience
* Radio 538 Dance Award Radio 538 Dutch Audience Edison
* TMF Award Holland Best Dance Act National
* TMF Award Holland Best National DJ
* TMF Award Belgium Best Dance International
* MTV Europe Music Award Best Dutch Act
* BG Magazine Award Best Club/Trance/Hardhouse DJ
* DJ Mag Top 100 Number 1 Position
* Mixmag Award Best Resident Ibiza

Awards 2004

* ID&T Dutch DJ Award Best Dutch DJ by audience
* Buma/Stemra Sound of Silence Award
* TMF Award Belgium Best International DJ
* World Music Award World’s best selling Dutch artist
* Ibiza DJ Award Best International DJ Trance
* TMF Award Holland Best National DJ
* TMF Award Holland Best Dance Act National
* DJ Mag Top 100 Number 1 Position
* WMC Awards Miami Best International DJ

Awards 2005

* 3 FM Award Best Dance Artist
* Release Dance Award Best Trance/Progressive artist
* Release Dance Award Best International DJ
* TMF Belgium Best International DJ
* Dance Music Award Germany Best Trance Artist
* WMC Awards Miami Best Producer
* WMC Awards Miami Best Hi-NRG / Euro track
* WMC Awards Miami The Ortofon Best European DJ 2004
* WMC Awards Miami Best Producer 2004
* TMF Award Holland Best Dance National
* TMF Award Holland Radio 538 single of the year
* TMF Award Holland Lifetime Achievement
* Edison Music Award Best dance album ‘ Just Be

Още една перличка намерих в компютъра на баща ми..:) 

Казва се Grand Canyon и е на Tracy Thorn:

Lyrics:

Boy I think you’ve come home
Open up the door and step inside
So many people who feel the way you do
Their sweetest dreams have always been denied
Lock the past into a box and throw away the key
And leave behind those days of endless night
Everyone is waiting
Everyone is here
Step out of the woods into the light

Everybody loves you here (x4)

Boy you’ve been on the wrong road
Wearing someone else’s shoes
Who told you you were not what you were meant to be?
And got you paying someone else’s dues?

This is the place for you just look around this room
Is anybody here made out of stone?
Down among the heretics, the losers, and the saints
You are here amongst your own
You’ve come home (x5)

Look at this hole inside your heart
No one can ever fill
It’s like the Grand Canyon
Look at this gap that’s opened up
Between you and the world
It’s like the Grand Canyon
Look at this hole inside your heart
It’s like the Grand Canyon
The Grand Canyon

Everybody loves you here (x4)

You’ve come home (x5)

Откога?? Лично за мен отдавна, но от една седмица наистина тотално съм потресена и разочарована от музиката и от хората, които наистина й се наслаждават…Независимо в какви условия…

За текст, ритъм, облекло и визия на певици няма да говоря..Или пък за гласови данни като цяло…кой ги има, кой не, на кой ли пък му трябват…

Не мога да кажа, че не съм се забавлявала на чалга. Въпреки че много хора не могат да разберат, че в повечето случаи съм го правила просто за да не скучая, за да не седя цяла вечер на стола (както стана последния път…). Но да, факт си е, че и аз много пъти съм се раздавала…при това действително 1-2 пъти е било от сърце…;). Бих казала че музиката бе различна, че обстановката бе различна, това донякъде може би е смекчило обичайната ми неприязън към този стил музика…….

Но всичко си има граници!

Не мога да се забавлявам и недоумявам как има хора, които искрено се размазват на място, където най-малкото залитам всеки път когато стъпя, по простата причина, че подът е абсолютно несиметричен, на дупки.. Място, където основната музика е брутална, ама наистина брутална чалга, а само за загрявка се пуска клубна музика, но ретро, отпреди 3-4-5 години.

А разбира се, точно по средата, между “Буболечка кючек” (най-новият хит на сезона) и някакъв друг не по-малко оригинален “хит” се пуска хорото “Бяла роза“..

И естествено това не беше най-голямата изненада на вечерта. Най-потресена бях, когато след “Бяла роза” последва не какво да е, а “Моя страна” на ЕМИЛ ДИМИТРОВ!!!

Е тогава тотално полудях…И точно в този момент един младеж (подозирам ром), се изреди да кани на танц мен и две мои приятелки.

А споменах ли, че преди това бяхме на един от най-елитните клубове във Варна?! Само този факт предполагаше вечерта да не завърши на най-непоносимата (за мен) дискотека малко по-надолу по алеята…..Да, ама за мое съжаление - НЕ!

След този фарс, колкото и да не исках да става така, абсолютно изгубих настроение и си седнах на стола.

За около 40 минути. През това време имах уникалната възможност да изучавам сложните движения на пичовете пред мен - цяла компания роми, които най-нагло си ни побутваха от време на време, когато мястото не им достигаше, за да ни покажат на какво са способни. След като няколко пъти някой мил младеж ми духна в косата (за да ме разхлади, колко е съобразителен само!), реших да се обърна на другата страна… Там пък гледката беше още по-колоритна. Друг пич, качен на един дървен стол, напълно пиян и разпасан, поклащайки се в ритъма на музиката, без да иска, изтърва бутилката си бира…в краката на една моя приятелка…Мда, както се казва…”Драма!…”

По баровете разбира се, имаше подобаващо количество пияни тинейджъри, здраво разтресени от хормона, на които единственото, което ми идваше наум да им кажа, е:”Get a room!!!”

Ох, то стана един виц…но не е шега, не е измислица, а реалността в центъра на град Варна.

И после ме питат “Ма ти как така си от Меден Рудник и не слушаш чалга и не пиеш ракия?!” “Ми лесно, мястото няма никакво значение, всичко е до човека…..”- обикновено отговарям аз…

Всички предполагам са наясно, че това не се случва само в центъра на Варна, а навсякъде. Деградацията е пълна. И има и някои съвсем нормални хора, които ходят на такива места - кои по погрешка и с нежелание и оп задължение като мен, кои защото просто се кефят на музиката…Ето точно тях не разбирам…Не се и опитвам вече…

Какво друго мога да кажа…освен че официално заявявам, че за чалга дискотека не искам да бъда търсена. Нито молена, нито убеждавана да ходя. Не ме интересува дали е рожден ден, сватба…обещания, клетви да съм дала…

Нямам намерение повече да седя супер спекла в дискотека и да си мисля как пропилявам 3-4 ценни часа от живота си и то за какво?! Или по-точно заради кого.. Заради приятел, който дори не осъзнава, че го правя само заради него. Приятелство…

Всичко си има граници, както казах по-горе. Стига повече компромиси от моя страна в това отношение!

Кой знае… може би някой път достатъчно ще ме изпере съчмата и отново ще отида, но искам да е заради мен, заради моето желание, настроение и нагласа, а не заради желанието на някой друг и невъзможността ми да отказвам. Дотук!

Традицията повелява да завърша с песен. С истинска песен! И този път е едно преоткрито малко чудо, при това открито на най-неочакваното място..в компютъра на баща ми :). Уникално парче!

Bush - Letting The Cables Sleep

Lyrics:

You in the dark
You in the pain
You on the run
Living a hell
Living your ghost
Living your end
Never seem to get in the place that I belong
Don’t wanna lose the time
Lose the time to come

Whatever you say it’s alright
Whatever you do it’s all good
Whatever you say it’s alright
Silence is not the way
We need to talk about it
If heaven is on the way
If heaven is on the way

You in the sea
On a decline
Breaking the waves
Watching the lights go down
Letting the cables sleep

Whatever you say it’s alright
Whatever you do it’s all good
Whatever you say it’s alright
Silence is not the way
We need to talk about it
If heaven is on the way
We’ll wrap the world around it
If heaven is on the way
If heaven is on the way

I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town

If heaven is on the way
If heaven is on the way
I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town

Не знам защо така се получава, но почти винаги, когато искам и реша да публикувам нова статия в малкото ми свободно време, тя е за някаква нова (пре)открита песничка, аблумче, група…

Може би просто всичко отминава, всичко тече, само хубавата музика остава .

Или само тя има смисъл да бъде публикувана. Поне тук. Хубавите спомени винаги ще си ги имам, някои избледнели, други по-ярки от всякога. Но пък “картотека” с любимите ми в различни моменти песнички е хубаво да имам записани… 

А на DJ Tiesto задължително трябва да отделя много повече от една статия..

Уникален е. Харесвам го от….откакто го чух за първи път..преди около 5 години. Зарибена от едно сладко момче, се влюбих в In Search of Sunrise - Part 2. Оттам започнах да тегля напосоки, но разбира се го бях позабравила от известно време…

Допреди няколко дни, когато в хотела, в който работя, чух една песничка и просто спрях на място…:). Tака ми действат понякога. За отрицятелно време разбрах как се казва и кой я изпълнява.. Tiesto и Charlotte Martin …

Ето и lyrics:

Build me a bridge, burn me a fire
Rest something in my empty hands
Fear it with light, fear me tonight
A figure that you would understand

Up until dawn
Sweat on your palms
Feeling you poor me in and in
Under again, under my skin
Guiding me through this hole of fear

Sweet things, build on these
Sweet things, build on me
Sweet things, build on these
Sweet things, bring to me

Swinging my head, an appertain
Circling momentum, round and round
Crunching my thirst, first for my thought
Second to fill my silent mind

Sweet things, build on these
Sweet things, build on me
Sweet things, build on these
Sweet things, bring to me

Sweet things, build on these
Sweet things, build on me
Sweet things, build on these
Sweet things, brïng to me

Грехота е, да! Но се случва и на най-добрите, особено на тези с леко слаба памет

Забравих рожденния ден на собствения си блог! 

Хахахах, хората, които ме познават достатъчно добре, ще се усмихнат и ще кажат “Мдам, типично в нейн стил, забравя когато и където си поиска “ Съдба.. 

Еми да ми е честита първата годинка!..

Пожелавам си повече слънчеви дни и статии…

Пожелавам си повече желание и постоянство в писането.

Пожелавам си повече нови хора, места и песни, за които да пиша…

За завършек слагам една песничка от Kontor Sunset Chill Ibiza Edition, която преди малко чух за първи път, но вече е една от моите favourites..Страшна!

Хмммм (дълга въздишка) …:))) Спокойно ми е… Едно леко на душата :). Да можех винаги да се чувствам така..

Няма нищо по-хубаво от слушане на хубава музика късно вечер, особено след хубав филм и хубав разговор с приятел

Мдаа, животът понякога е наистина хубав, очилата понякога са розови и всички неща, които те притесняват и притискат, точно в момента не са толкова важни, сериозни и непреодолими.

Най-после отново намерих време да потърся и преслушам разни хубави парчета, най-хубавите разбира се дължа на приятели

Като Empty на Kirstin Mainhart…която имам и на която се наслаждавам от около месец, благодарение на Морко  :). Не можах да намеря клипа, така, че ще трябва да се задоволя само с lyrics (по-надолу)…

Но в момента си слушам Chicane - и албума им от 2007 - Far From The Maddening Crowds !!!

Уникален!

 Точно за тези моменти, в които искам да съм far away from the crowds, from anyone… Супер релаксиращи песнички, една от които е, разбира се Offshore (Original Mix), както и версията от ‘97 и от ‘07.

Не мога да кажа коя харесвам the most, просто..всички :))

Слушайте гоо !!

Trust me on this one!

 Ето и track 6 от албума - Sunstroke (Disco Citizens Remix)

Ето и обещаните lyrics:

Kristin Mainhart - Empty (V-Sag Healing Mix)

what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
so won’t you close your eyes boy and tell me
tell me what you’ve got to say
and you can take your time boy
but dont show me what you’ve got
i just want to hear what you’ve got to say

so won’t you keep your pants on and open up
open up that useful mouth
and you can put your hands down
i dont want those things on me
i just want it coming from your mouth

what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
let’s take it a little further and baby
you can speak your mind
oh so he tells me what i should be, could be
if i play my cards right

oh, so give me what you’ve got cause i can take it
adjust me with your words, your words, cause i am naked
and give me what you’ve got cause i can take it
adjust me with your words, your words, cause i am naked

so what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body

Не пишех, защото нямаше какво да кажа. Сега имам. Тъжна съм, разбира се. Леко тъжна. Осъзнах нещо.

С Анито гледахме един филм - Penelope - симпатичен, романтичен филм. Замечтах се. Естествено главният герой беше мъж, който не съществува и който ме кара въпреки това да мечтая. И осъзнах, че никога като малка не съм имала детска луда любов… Страстно отдадено целуване. Искрена дълбока целувка, в която влагаш нещо.

Спирана от всякакви предразсъдъци и какви ли не дивотии, не съм допускала тези, които са искали да бъдат тази моя детска любов. А тези, които аз съм искала през годините, не са били подходящи, не са заслужавали, нито пък искали да бъдат нещо важно в живота ми. Поредната минавка.

Толкова много съм изтървала през годините. Глупавото е, че все още имам време. Млада съм, свободна съм, но не съм достатъчно… решителна може би. Или луда, или не знам.. Страхливка! Не че има някакви предложения насреща…

Мразя тези тъпи американски, сладки, романтични филми..Карат ме да се влюбвам в героя..в идеята за такъв човек, който не те мисли за поредната мацка за през лятото или за вечерта, или поредната с нейните глупости, а се опитва да те погледне..да ТЕ види…не, няма такива животни..защо тогава трябва да правят такива филми и да ме карат да вярвам, че съществуват такива хора ?!

Защо трябва да съм толкова глупава, че да го вярвам все още?! Сама се опитвам да се убедя, че просто не съществуват, но пуст оптимизъм, малка надежда винаги тая в себе си…За да мога някой ден, някой красив слънчев ден да кажа..ето, аз вярвах и не беше напразно…Глупачка! Пълна глупачка! Едно голямо дете, което още не се е отказало да вярва в нереални приказки.

Мразя романтични филми! Натъжават ме! Едновременно с това ме зареждат с положителна енергия, но с всеки следващ филм, тъгата сякаш се увеличава. Изпитвам едновременно тъга заради това, което съм изтървала, а съм можела да имам…тази сладка детска, ученическа може би, любов.. И неприятното чувство, че няма да усетя този сладък трепет на споделена любов, защото такова пълно отдаване няма, освен в тези красиви, натъжаващи ме филми…

Huff and Herb - Feeling good

Тези думи използва една приятелка, за да опише как се чувства в новата си връзка.. първоначално избухнах в смях…Но със всяко следващо нейно изречение всичко ми се струщаше все по-трагично и все по-малко комично..

Това “жените да поемат мъжката част” съм го чувала много пъти. Нормално е. Донякъде. Отдавна жените не са по-слабият пол..Ние сме силни, борбени, отстояващи своето до край, защо да не покажем, че го можем не по-зле от мъжкия пол…

Но пък може ли мъжете да са толкова…ама точно изпедерастяли ?! Може ли дотолкова да са ни отстъпили мястото на мъжа във всяко отношение, че една свалка да не могат като мъже да направят ?!

Не само, че с провокативно и супер Явно поведение им показваме, че сме заинтересовани, ами ще ни чакат ние да ходим и да им пускаме лафове от сорта на “Как сиии?!” - в стил Джоуи от сериала Приятели.. Тук вече не ми е смешно.

След няколко години нищо чудно по филмите да гледаме често срещаната сцена на неуспешните опити за забивки по барове с “остроумни” изречения да се правят не от мъже, а от жени…

Как може да има себеуважаващи се мъже, които да си признават пред всички, че никога не са правили първата крачка, че не са свикнали да предприемат първата крачка при флирт, а че чакат жената да поеме инициативата ?!?…. Добре, ако приемем, че мъжът е красив, донякъде разбирам и приемам.. Но пък и красивите мъже все някога си харесват някоя мацка, която трябва да бъде завоювана… Къде отиде първичното мъжко желание за ловуване на женската, къде отиде типичната миризма на пот, слама и море?! Кога тази миризма на мъж напълно се заличи от огромното количество Armani и Dior?!

Не ми харесва идеята да бъда мъжът в една връзка, още по-малко в процеса на запознаване, ухажване и т.н…. Не ми харесва идеята Аз, жената, да се чудя какви цветя да купя за срещата.. Не искам аз да направя първата стъпка нито в запознанството, нито при първата целувка, не дай си боже аз да си поискам първа…

Искам да бъда настоятелно ухажвана, постоянно омайвана, очарована, желана, леко притискана дори (само леко)… Искам Мъж на място, а не тия модерни женчовци с по-силен парфюм и по-фешън прическа от мен…Които по начало са сладури, но опре ли до “мъжество”.. в повечето случаи they suck..

Естествено това не означава, че жадувам за някой селски мачо, а просто, че ми се ще да сме наясно кой е мъжът и кой жената още от самото начало…

Хмм, следващият път, когато ме попитат как така си нямам приятел, директно препращам към тази статия…

Като завършек предлагам една песен, която разкрасява дните ми напоследък…

Нина Николина - Ти

Yes, No One…

At the end of the day, you could count on no one, except on yourself!

No family, NO FRIENDS, no lovers, no colleagues..

Just You!

Sad, but True!

Ain’t I right !?

Moby - Natural Blues

Lyrics:

[Refrain:]
oh lordy,
trouble so hard
oh lordy,
trouble so hard,
don’t nobody know my troubles but God [x2]

went down the hill,
the other day
my soul got happy
and stayed all day

[Refrain]

went in the room,
didn’t stay long,
looked on the bed
and brother was dead

[Refrain]

Не се шегувам.. Нека започна отначало..

Беше една нормална делнична сутрин (всъщност май клонеше към обяд :D)… Времето беше страхотно и се възползвахме от него..аз и малката сладка съквартирантка Ани - решихме да побягаме в морската..

И го направихме! Екипирана с колан за отслабване и Mp3 Player максимално се наслаждавах на гледката, на времето, на удоволствието, което изпитвам, докато бягам…

И естествено не можах да подмина ятото лебеди, събрали се на брега…Едно семейство също ги беше забелязало…Хранеха ги със зрънчо..Майката показваше на малкото си синче, придържано да не падне от баща си, колко е лесно да храниш лебедите и как няма да те охапят..

Тъй като прекалено много обичам Mp3 Player-а си, а и не мисля, че е любимо ястие на лебедите, помолих майката за едно слънчо и жената, искаше, не искаше, ми даде, къде ще ходи :Р

Избрах си лебед…Приближих се бавно с протегната ръка напред и зачаках…Дали беше гладно милото или съм изглеждала супер Незаплашителна, или пък съм му допаднала :Р, лебедчето не мисли много и веднага се доближи, наклони човка и захапа слънчото, без дори да ме докосне!

Хахах, беше страхотно!!!..

Тъй като наглостта ми не се простираше дотолкова, че да си поискам още зрънчо, реших просто да се върна отново….скоро, заредена обаче с цял пакет само за мен!!!

Ето нещо, което никога не бях правила преди…сега остана само да плувам с делфин и да скоча с бънджи и парашут…хах Пожелайте ми късмет!

По този повод поздравявам всеки, който някога е сбъдвал своя малка, но красива мечта… 

Snow Patrol - You Could Be Happy  

You could be happy and I won’t know
But you weren’t happy the day I watched you go

And all the things that I wished I had not said
Are played on loops ’till it’s madness in my head

Is it too late to remind you how we were
But not our last days of silence, screaming, blur

Most of what I remember makes me sure
I should have stopped you from walking out the door

You could be happy, I hope you are
You made me happier than I’d been by far

Somehow everything I own smells of you
And for the tiniest moment it’s all not true

Do the things that you always wanted to
Without me there to hold you back, don’t think, just do

More than anything I want to see you go
Take a glorious bite out of the whole world

Честит празник!  

Днес хората празнуват! Кой факта, че е влюбен..кой факта, че официално има причина да се напие..

Е аз не съм като хората и не празнувам..Нито съм влюбена, нито пия.. Мдам, идеалното съчетание.

Но пък искам да споделя “любовта” си към тази песен с всеки, който реши да си я пусне…От известно време е завъртяла главата ми, замъглила е съзнанието ми и всеки път, когато си избирам песен от Мр3-Player-а, нещо ме кара да се спра на нея… И това ако не е любов…  

Enjoy…

Повярвай ми! 

Чуй това!

Изтърпи чакането докато се зареди, заслужава си!! (поне според мен ;Р)

This years love had better last
Heaven knows it’s high time
And I’ve been waiting on my own too long
But when you hold me like you do
It feels so right
I start to forget
How my heart gets torn
When that hurt gets thrown
Feeling like you can’t go on

Turning circles when time again
It cuts like a knife oh yeah
If you love me got to know for sure
Cos it takes something more this time
Than sweet sweet lies
Before I open up my arms and fall
Losing all control
Every dream inside my soul
And when you kiss me
On that midnight street
Sweep me off my feet
Singing ain’t this life so sweet

This years love had better last
This years love had better last

So whose to worry
If our hearts get torn
When that hurt gets thrown
Don’t you know this life goes on
And won’t you kiss me
On that midnight street
Sweep me off my feet
Singing ain’t this life so sweet

This years love had better last
This years love had better last
This years love had better last
This years love had better last

След като любимият ми Морко така директно ме предизвика в последния си пост, няма как да не поема хвърлената ръкавица и да докажа и затвърдя мнението, че имам отличен музикален вкус.. За какво говоря ли ?! За един списък.. сътворен с много труд и лъжичка хубави спомени.. Един необикновен и ценен списък със седемте албума, които бих взела със себе си на необитаем остров…

“…важна забележка е, че в списъка трябва да влязат не просто най-любимите ви музикални албуми за момента, а музика, която е издържала проверката на времето и бихте продължили да слушате с удоволствие (само нея) още поне 10 години…“

На това му викам аз “нелека задача“… Толкова много стойностна музика, толкова различни състави, албуми и песни…Как по дяволите ще се огранича само в 7 ?!?! Поне да бяха албуми, който съм си правила сама през годините, playlist-и от плейъра ми, мои си вечни фаворити…. Но не, правилата са си правила, трябва да се спазват..И все пак беше истинско удоволствие и дори чест да селектирам 7-те най… Направих избора доста набързо, кой знае…след време може да са нужни корекции..

Но за момента Моите Топ 7 Албума, които бих взела на необитаем остров, са следните 7 малки съкровища:

1) Madonna - Ray of light

Kултов за мен, най-доброто на Мадона в едно! Не знам коя да посоча като най-най, няма конкретна песен, която да доминира над останалите…Ray of Light, Nothing Really Matters, The Power of Good-bye, Drowned world(Substitute for love), Frozen, Candy Perfumed girl, Little star, Mer Girl….просто Madonna ..

2) Ace of base - The Bridge

Още от дете с дезодорант в ръка им припявах..Обожавах този албум, отраснах с него, въртяла съм касетката им стотици пъти, с и без повод. Дотолкова се бях вманиачила, че залепих плакат на обложката на албума на вратата на стаята си.. Луда работа..

1. “Beautiful Life“
2. “Never Gonna Say I’m Sorry“
3. “Lucky Love (Original Version)“
4. “Edge of Heaven“
5. “Strange Ways“
6. “Ravine“
7. “Perfect World“
8. “Angel Eyes“
9. “Whispers In Blindness“
10. “My Déjà Vu“
11. “You and I“
12. “Wave Wet Sand“
13. “Que Sera“
14. “Just ‘N’ Image“
15. “Lucky Love (Acoustic Version)”
16. “Experience Pearls“
17. “Blooming 18“

3) Chicane - Behind the Sun

Като по-малка, когато нямах това малко чудо - любимият ми Mp3-player (без който в момента се чувствам…полу гола), си пусках на уредбата Chicane и заспивах под звуците на Offshore и Saltwater…бяха сладки сънища :))

4) Madonna - Music

Mалко по-странно звучене на Мадона. Мои фаворити са What it feels like for a girl, Beautiful Stranger, American Pie, Music и Don’t tell Me.

5) City of Angels OST

След като за пореден път имах удоволствието да се насладя на филма, се разрових и изтеглих песничките от него … макар и отскоро, повечето станаха задължителна част от My Favorites! Това са Alanis Morisette - Uninvited, Goo Goo Dolls - Iris, U2 - If God Will Send His Angels, Sarah McLachlan - Angel, Paula Cole - Feelin’ Love. Не мога да не спомена и Gabriel Yared, присъстващ с 4 незабравими парчета…

6) Cafe del Mar Vol.5 (199

Колебаех се между няколко части на cafe del mar, но Vol.5 от ‘98г. ясно се откроява изжежду останалите… Внимание заслужават Mumbai Theme Tune, More Than Ever People, Appreciation (Radio Mix), Tout Est Bleu (Original Ame Strong S.A. Remix), Talking With Myself ‘98 (Canny Remix) !!! и най-вече Close Cover na Wim Mertens! Просто вдъхновяващи!

7) Enigma - Love Sensuality Devotion - Greatest Hits

Последен, но не позначение!!, този албум ще оставя без коментар, тук съм написала какво е за мен…

Дойде и моят ред да предизвиквам…

Миме, изгоря.. Предизвиквам любимата бивша и бъдеща съквартирантка Мимз, моята малка галерия с идеи и усмивки (и мнооого ядове :Р~), както и Esenti, която знам, че няма да ме изненада и ще направи страхотен подбор!  И не на последно място Ани (настоящата съквартирантка), да, теб, мило! Може би това ще е първата ти статия в новия блог?! Tи ще прецениш! Но си предизвикана !  :}

Нарочно избягвах да пиша по Коледа онези задължителни пожелания … не исках да съм поредната, която украсява блога си с дядо Коледа и сняг; поредната, която честити най-хубавия празник от всички; която казва колко много го обича и която не го усеща..Предпочитам да покажа част от нещата, които съм писала по Коледа в отдушника си…

27.12.2007г.
17:58

Feeder - Feeling a Moment - One Tree Hill Vol. 2-Friends With Benefit
Страхотна току що преоткрита песен…смятам да я слушам, докато ми писне, или докато падне батерията на пс-то :), което е по-вероятно…

Коледа мина…естествено не по начина, по който исках.. Mама ме ядосва, аз ядосвам нея..нормалните очаквани, но нежелани неща по празници…и двете искаме всичко да е идеално и в старанието си се ядосваме на всичко и всички, които пречат да се получи идеално..
Мислих си, че малко украса, свещи и коледни песнички ще променят нещата..да, ама не… просто Коледа не е моят празник…така и не усетих това сладко чувство на топлота, семеен уют или не знам и аз какво…разстройвам се супер много по такива празници..когато осъзнавам, че не може да бъде по начина, за който съм мечтала…”тази година ще е различно…по-хубаво”…глупости..всеки път е…почти еднакво… само филмите по телевизията и причините за караниците са различни… след обилното хранене просто ни налягат сънят и скуката…докато не превземат телата и умовете ни и не се предадем…и толкова. На масата се чувствам като на разпит…като почти всяка друга вечер, все така вкусно е, но леко нагарча от всеки следващ въпрос, от всеки следващ премълчан отговор (поне честен), от всеки спомен, който ми навява той..
Оох, по Коледа винаги се чувствам зле…

City Of Angels - U2 - If God Will Send His Angels
Друга страхотна песен от филма Град на ангели..

Много зле…може би е време за равносметка…точно в този момент се чувствам празна…непълноценна.. неизживяваща живота си така, че един ден на преклонна възраст да се радвам колко щастлива, луда, неотразима, неуловима съм била на младини..
“Живее ми се…” - често мои приятелки са ми казвали точно тази фраза…
На мен също..живее ми се лудо, но искам и да открия нещо, което да осмисли живота ми, нещо, което да ме подлуди, разтърси, освести и преобърне представите и нагласите ми за света и живота. Имам нужда от съществена промяна. От много време..от години. И преди съм писала, че се чувствам сякаш живея изключително скучен и монотонен живот понякога… Не е напълно вярно, но я няма тръпката, която те кара с желание и дори хъс да ставаш всяка сутрин от леглото… липсва ми нещо..и знам какво е то.. тръпка, любов може би…но луда, страстна любов, която да ме разтърси до основи..

Но няма. Спирам да търся. Казват, че едва когато спреш да търсиш, намираш това, което си търсил през цялото време. Не знам дали е така..надявам се, защото нямам сили и желание да търся напосоки, да се целя в тъмното…Нямам желание, защото всеки път, когато не уцеля, страдам…леко, но то се натрупва… И след всеки следващ неуспешен опит надеждата отслабва все повече, както и желанието да продължавам… Всичко губи смисъл, отчайвам се, депресирам се…
Стига спек… довечера отивам на дискотека…да покажа с танца си колко красива, нежна и неотразима съм, и същевременно толкова недостъпна, самотна и леко отчаяна…

Малко справки..
Състезанието с балета мина отлично, беше забавно, имаше и втора изява..в Час Пик Да, без коментар, беше тясно, чалгарско, неудобно и веднага след танца си заминах…все пак беше retro folk night..
Току що си запалих една свещ под формата на шоколадова къщичка, която Елито ми подари за Коледа… Аз бях много оригинална тази Коледа с подаръка на Деска и Мария … колаж с наши общи снимки..мисля, че ги харесаха..надявам се..
Съответно от Деска получих много сладка червена кутийка с нарисувани животни, а вътре в нея чаша със същите рисунки и една много сладка картичка..
Мария не се е променила толкова много..и ми подари бижу..и 2 сладки картички.. както се казва.. Same old Mimz

Feeder - Feeling a Moment

Feeling the moment the slip away
Losing direction you’re losing faith
You’re wishing for someone
Feeling it all begin to slide
Am I just like you
All the things you do - can’t help myself

How do you feel when there’s no sun
How do you feel when rain drops come pouring down again
How do you feel when there’s no one
Am I just like you

Turning to face what you’ve become
Bury the ashes of someone
Broken by the strain
Trying to fill that space inside
Am I just like you
All the things you do - can’t help myself

How do you feel when there’s no sun
How do you feel when rain drops come pouring down again
How do you feel when there’s no one
Am I just like you
All the things you doDon’t ever feel
that you’re alone
I’ll never let you down
I’ll never leave you dry
Don’t fall apart
Don’t let it go
Carry the motion
Carry the motion back to me

Feeling the moment the slip away
Feeling the moment the slip away

Am I just like you

How do you feel when there’s no sun
How do you feel when rain drops come pouring down again
How do you feel when there’s no one
Am I just like you

U2 - If God Will Send His Angels  

Nobody else here baby no one else here to blame
No one to point the finger…
It’s just you and me and the rain
Nobody made you do it, no one put words in your mouth
Nobody here taking orders when love took a train heading south
It’s the blind leading the blond
It’s the stuff the stuff of country songs

HEY IF GOD WILL SEND HIS ANGELS
AND IF GOD WILL SEND A SIGN
AND IF GOD WILL SEND HIS ANGELS
Would everything be alright?

God has got his phone off the hook
Babe would he even pick up if he could?
It’s been a while since we saw that child
Hangin’ round this neighbourhood
See his mother dealing in a doorway
See Father Christmas with a begging bowl
Jesus sister’s eyes are blister …
THE HIGH STREET never looked so low

It’s the blind leading the blond
It’s the cops collecting for the cons
So where is the hope and where is the faith … and the love?
What’s that you say to me
Does love… light up your Christmas tree?
The next minute you’re blowing a fuse
And the cartoon network turns into the news

HEY IF GOD WILL SEND HIS ANGELS
AND IF GOD WILL SEND A SIGN
WELL IF GOD WILL SEND HIS ANGELS
WHERE DO WE GOJ

esus never let me down
You know Jesus used to show me the score
Then they put Jesus in show business
Now it’s hard to get in the door

It’s the stuff it’s the stuff of country songs
But I guess it was something to go on

HEY IF GOD WILL SEND HIS ANGELS
I SURE COULD USE THEM HERE RIGHT NOW
WELL IF GOD WILL SEND HIS ANGELS
WHERE DO WE GO…

Споменава ли съм, че си има и хубава страна на това да забравяш ? Така удоволствието от повторно гледане на любим филм не се разваля напълно… А Meet Joe Black е много повече от просто любим филм. Той е един от онези специални, мои лични фаворити, който мога да гледам отново и отново, без да ми омръзнат ни най-малко… Страхотен е!!! А музиката в него…е толкова добра, че си заслужаваше продължителното ровене из нета.. Ето и резултатът - някои от песните, които сте чули, ако сте имали удоволствието да гледате филма..

Името на първата песен е Colourblind на Counting Crows - просто..вдъхновяваща!

Втората песен е Any other name dead already на Thomas Newman, която звучи и във филма American Beauty (друг мой фаворит!)

Третата е Meeting Laura.

Просто….Enjoy!

The only thing I want to say is that I’m sick and tired, and annoyed…of men…in my town (not only, but mostly). They’re all so simple..so alike, so predictible…  

There are some exceptions, of course… but they are either in a relationship, or gay…not an option..

There is still Hope…but for how long?!

I need someone to shake my arms and to wake me up from this nigthmare sometimes I’m living in…

Andain - You Once Told Me

ДА! Намерих я! Обожавам тази песен! От години..още откакто излезе незабравимият “Cruel Intentions” (”Секс Игри”). Спомням си как се изумявах на клипа…пичът си върви по улиците, без да забелязва нищо и никой, сякаш всички са невидими, несъществуващи за него…и минава през тях..буквално ;)..

Първо ще ви грабне заглавието…

После ще се очаровате от първоначалната мелодия…може би ви е позната?!..така лека, плавна, горчиво сладка симфония, и изведнъж..Бум, изненада!

‘Cause it’s a bittersweet symphony this life
Trying to make ends meet, you’re a slave to the money then you die’

‘I need to hear some sounds that recognize the pain in me, yeah
I let the melody shine, let it cleanse my mind, I feel free now ‘
‘It justs sex and violence melody and silence’

Страхотна е! Намерих я (и съответно преоткрих), докато се рових из хидялите mp3-ки, които някой в USA ми беше качил..Смятах да изтрия цялата папка с големина някакви си 7 GB, но нещо ми подсказваше, че вътре ще открия нещо, незаслужаващо да бъде изхвърлено…е, всъщност открих доста такива неща 

Но стига предистория…оставям ви в компанията на The Verve и тяхната

BitterSweet Symphony…

‘Cause it’s a bittersweet symphony this life
Trying to make ends meet, you’re a slave to the money then you die
I’ll take you down the only road I’ve ever been down
You know the one that takes you to the places where all the veins meet, yeah
No change, I can’t change, I can’t change, I can’t change,
but I’m here in my mold , I am here in my mold
But I’m a million different people from one day to the next
I can’t change my mold, no, no, no, no, no

Well, I’ve never prayed,
But tonight I’m on my knees, yeah
I need to hear some sounds that recognize the pain in me, yeah
I let the melody shine, let it cleanse my mind , I feel free now
But the airwaves are clean and there’s nobody singing to me now

No change, I can’t change, I can’t change, I can’t change,
but I’m here in my mold , I am here with my mold
And I’m a million different people from one day to the next
I can’t change my mold, no, no, no, no, no

(Well have you ever been down?)
(I can’t change, I can’t change…)
(Ooooohhhhh…)

‘Cause it’s a bittersweet symphony this life
Trying to make ends meet, trying to find some money then you die
I’ll take you down the only road I’ve ever been down
You know the one that takes you to the places where all the veins meet, yeah
You know I can’t change, I can’t change, I can’t change,
but I’m here in my mold, I am here in my mold
And I’m a million different people from one day to the next
I can’t change my mold, no,no,no,no,no
I can’t change my mold, no,no,no,no,no
I can’t change my mold, no,no,no,no,no

(It justs sex and violence melody and silence)
(It justs sex and violence melody and silence)
(I’ll take you down the only road I’ve ever been down)
(It justs sex and violence melody and silence)
(I’ll take you down the only road I’ve ever been down)
(Been down)
(Ever been down)
(Ever been down)(Lalalalalalaaaaaaaa…)
(Ever been down)
(Ever been down)
(Have you ever been down?)
(Have you ever been down?)
(Have you ever been down?)

Реших да не пиша “самотно момиче”.. Не, че нещо се е променило оттогава… Но не е и същото. А и тази моя мечта няма нищо общо с любов, мъже, страдания и драми..

Всичко започва с една моя любима песен - Lifehouse - Everything..Естествено неизменна част от MP3 - Player-а ми.. Който пък обожавам да слушам, докато клатушкайки се в малката маршрутка, изминавам разстоянието Бургас - Варна…

А мечтата ми е следната….(толкова пъти съм си я представяла, че е по-скоро…бленуван сън)…Мястото е Аспаруховият мост..късно лято е, денят е топъл, слънцето съвсем скоро ще се скрие..духа силен вятър, развалящ иначе идеално подредената ми коса…

Вървя към мястото с мой близък приятел/ка. Нямаме търпение да скочим с бънджи..Със себе си носим едно от онези малки сладки уредбички на батерия и сме надули някоя надъхваща песничка….

Младежите ни посрещат с усмивка и ни обяснвяват какво ще се случи, какво да правим, как точно да скочим..всичко необходимо..съответно ми слагат екипировката и ме питат дали съм готова…Абсолютно!

 По време на цялото това приготовление звучи и тази моя любима песен…по средата на песента аз се качвам на парапета, поглеждам надолу и наслаждавайки се на залеза изчаквам да дойде онзи мой любим момент от песента…и скачам…със затворени очи, разперени настрани ръце и писък, който за момент заглушава музиката…но писък не от страх, а от вълнение и радост…и щастие, че тази отлагана мечта се сбъдва и то точно по начина, по който съм искала и съм си представяла…

Ах, дойде моментът за въздишката, която излиза всеки път, когато мечтата ми свърши…

Sugababes - Too Lost In You

Стига сладникави публикации. Дойде време и за наредбите….

Ще пиша за простаците. Дано много от тях прочетат следващите редове, макар че едва ли ще им повлияят в положителна насока, но пък може и да осъзнаят колко са жалки, смешни и трагикомични, предизвикващи единствено съжаление в околните и може би малко яд, че въобще е отделено време, труд и енергия за създаването им.

Отличителни черти на простаците са….

- псуват когато и където си пожелаят

- говорят на Ма, и то на всички и навсякъде

- събират се със себеподобни, за да се чувстват по-силни и Kings of the world.

- знаят само един език и то не много добре..

Къде могат да бъдат намерени:

- обитават малки вмирисани къщурки или апартаментчета, където обичат да се събират вечер със себеподобните си, да се наливат до 4-5, да слушат яко чалга и атака микс и да си мислят, че няма по-велики мъже от тях.

- ако не по домашно, ходят по вмиръсани на оцет долнопробни кръчми за по 80 стотинки кебапчето и левче ракията (шишето).

- в чатове, сайтчета и други подобни места под nickname-ове като “човек от гетото” “Thug life” “Ше ви е.. М….” “ВалИО Бичето” “Тухлата” “Керемидата” ”Боримечката” и мнооого други невъобразимо оригинални имена, определящи същността им.

- когато зарибяват, вместо “Как си, какво правиш”, те питат “Ко прайш Ма ?!”

- като те видят по улицата, те поздравяват с “Ооо, Коо стаа, как е хавата ?!”  

- най-умното нещо, което можете да чуете от тях е, че всички политици са корумпирани.

- най-смешното нещо, което можете да чуете от тях е, че те биха били едни много по-добри управници на държавата.

Да продължавам ли или вече си изградихте представа за тези изключително интересни и чудати хора ?!

Просто ме изкарват извън нерви понякога. Преди се подсмихвах като чуех някой да казва “Не понасям простотията”. Сега се чувствам по същия начин. Отблъскват ме такива хора, а най-смешното е, че държайки се така, те се чувстват добре, интересни, важни, неповторими и вдъхващи респект и уважение в “братята от гетото”. Оффф, а каква загуба на време и сперма са дори и не подозират….

Пиша, повлияна от включването на поредния простичък хлапак в скайп. От 4-5 изречения, с които май се опитваше да ме впечатли, имаше поне 2, които не разбрах поради прекомерното използване на селски изразчета и съкращения… 

Когато осъзна, че простащината няма да мине, ме обиди, за да не бъде наранено егото му (милият той, как някоя ще го отхвърли, та той е толкова печен и забавен, че н�