Преди малко помолих един приятел да ми прати някоя хубава песничка (защото знам че има много добър и близък до моя музикален вкус). Съответно когато видях какво ми е пратил, го отхвърлих..

- Имам я, Tiesto ли е, имам го и го обожавам…:), му отговорих, без дори да е питал.

Та смятам, че наистина е време да отдам почит на човека, когото с увереност мога да нарека моят любим DJ..И не само аз :).

Тиесто е известен нидерландски транс диджей. Избиран е 3 пъти поред за най-добър диджей на планетата — 2002, 2003 и 2004 г., като това е единственият диджей, който е бил №1 цели 3 поредни пъти, определен от списание DJ Magazine.

Интересът му към музиката започва още от ранните му години.

На 12 г. той вече твори музика. Когато става на 20 г. - започва да се занимава много сериозно в тази насока. Тайс винаги е чувствал, че има нужда да сподели музиката си с някого, но никога не му е минавало през ума, че един ден може да се превърне в звезда…

Сега Тиесто има свой утвърден, уникален стил (”The Sound of Tiesto”), който по никакъв начин не може да се обърка или смеси със стила на никой друг диджей.

Съвсем в началото на кариерата си пуска главно ейсид хаус (acid house) и ню бийт (new beat), понякога и малко денсмиксове на Мадона.

През февруари 2000 г. прави дебют в САЩ, където издава албум с ремикси. В него е включено и епичното 11 минутно парче “Silence”,в което звучи ангелският глас на Sarah McLachlan. Парчето остава четири поредни седмици в Топ 10 на Великобритания и е в постоянната плейлиста на клубовете от двете страни на океана, достига №3 в класацията на “Билборд” и е признато за най-влиятелното парче на модерната денс сцена.

През ноември 2001 излиза “In My memory”, първият албум, в който миксира оригинални композиции, утвърдени като клубни химни. Големият му пробив е с албума “Summerbreeze” (Летен бриз) през 2000 г., който и досега продължава да се харесва на младите му фенове (включващ клубния химн “Flight 643″).

Прави зашеметяващ успех в хаус и транс средите, като пуска и 7 албума Magik. В тези 7 албума миксира хаус парчета.

През 2002 г. печели за първи път наградата за официален DJ номер едно в света на списание “DJ Magazine”.

През 2002 и 2003 г., както и през 2005 издава още една поредица ремиксирани албуми. “In Search Of Sunrise”(ISOS) също са част от невероятната му колекция. Въпреки всичко, според много фенове, не 2001, а 2004 е най-успешната му година. Тогава не издава нито един миксиран албум, но издава два авторски. Единият - “Just be” е официално пуснат в продажба на 30 май 2004 г., като набързо са изкупени над 10 милиона бройки.

Вторият албум - “Parade Of The Athletes” има малка предистория:

Лятото на 2004 се провеждат Олимпийските игри в Атина. Организаторите канят холандския диджей. Когато се разбират, решават че Тиесто няма да пусне нито едно ремиксирано парче, а само авторски. Така той е длъжен да направи парчета, за да запълни 4-часовата програма. Той прави феноменален 90 минутен сет пред 70 000 души на стадиона и милиони телевизионни зрители. Ето от там идва и албумът му “Parade of the athletes”, който му донася цялостни успехи, особено с парчета като “Heroes”, “Olympic flame” и др.

Тиесто прави страхотни ремикси: наред с “The Silence”, Moby (с когото е бил на турне в САЩ), “Rain Down on Me” на Kain, както и ремикси на Kocheen, Faithless, Skin, Paul Oakenfold, Schiller, Mark Norman, Sergio Del Rio, Dj TB, Allure, Rank 1, Cosmas Epsilon и др. Прави изумителни участия на живо, които поставят нови стандарти в клубната музика. Той е един от малкото DJ, които успяват да напълнят футболен стадион: това се случва в Арнхайм – 1 диджей, 2 грамофона, повече от 25 000 зрители, 8 часа истински клубен саунд от световна величина.

През Февруари 2006 г. е избран за най-добър интернационален диджей за 2005 г., като печели тази награда за втори път. Този път след него се нареждат Richie Hawtin на второ място и DJ Rush на трето. Диджей Тиесто изнася над 100 концерта/партита годишно по цялото земно кълбо, но не се изживява като голяма звезда, което го прави още по-различен от колегите му.

В България изнесе концерт на 27 май 2005 г. заедно с българския хор от Котел „Деца Орфееви“, чието Live изпълнение на песента му “Suburban Train”, по думите на самия Тиесто, е най-доброто от всички подобни, които Тиесто е правил с различни изпълнители. Многото му фенове в България го очакват с нетърпение отново… (И още как )

Тиесто е суперзвезда. Неговият стилизиран музикален стил с вокали, които се преплитат с нестихващ електронен саунд подлудяват феновете му по целия свят. Той не спира да работи усилено върху своите проекти и идеи. Искрената му любов към музиката, невероятните парчета, които създава, незабравимите концерти го правят неповторим. С всяка изминала година Тиесто доказва, че е не само най-добрият диджей в света, а и перфектен продуцент!

Източник: bg.wikipedia.org

Аз лично харесвам всичко! И съм ненаситна за нови и нови негови неща…В момента си подскачам от радост, че има толкова много неща, които все още не съм чула…:)) Издивявам направо! Нека прослушването започне сега ;)) !

Ето и само част от наградите, които той е получил в рамите на 3 години:

Tiesto awards:

Awards 2003

* World Dancestar Award U.S.A. Best International DJ
* ID&T Dutch DJ Award Best Dutch DJ by professional jury
* ID&T Dutch DJ Award Best Dutch DJ by audience
* Radio 538 Dance Award Radio 538 Dutch Audience Edison
* TMF Award Holland Best Dance Act National
* TMF Award Holland Best National DJ
* TMF Award Belgium Best Dance International
* MTV Europe Music Award Best Dutch Act
* BG Magazine Award Best Club/Trance/Hardhouse DJ
* DJ Mag Top 100 Number 1 Position
* Mixmag Award Best Resident Ibiza

Awards 2004

* ID&T Dutch DJ Award Best Dutch DJ by audience
* Buma/Stemra Sound of Silence Award
* TMF Award Belgium Best International DJ
* World Music Award World’s best selling Dutch artist
* Ibiza DJ Award Best International DJ Trance
* TMF Award Holland Best National DJ
* TMF Award Holland Best Dance Act National
* DJ Mag Top 100 Number 1 Position
* WMC Awards Miami Best International DJ

Awards 2005

* 3 FM Award Best Dance Artist
* Release Dance Award Best Trance/Progressive artist
* Release Dance Award Best International DJ
* TMF Belgium Best International DJ
* Dance Music Award Germany Best Trance Artist
* WMC Awards Miami Best Producer
* WMC Awards Miami Best Hi-NRG / Euro track
* WMC Awards Miami The Ortofon Best European DJ 2004
* WMC Awards Miami Best Producer 2004
* TMF Award Holland Best Dance National
* TMF Award Holland Radio 538 single of the year
* TMF Award Holland Lifetime Achievement
* Edison Music Award Best dance album ‘ Just Be

Още една перличка намерих в компютъра на баща ми..:) 

Казва се Grand Canyon и е на Tracy Thorn:

Lyrics:

Boy I think you’ve come home
Open up the door and step inside
So many people who feel the way you do
Their sweetest dreams have always been denied
Lock the past into a box and throw away the key
And leave behind those days of endless night
Everyone is waiting
Everyone is here
Step out of the woods into the light

Everybody loves you here (x4)

Boy you’ve been on the wrong road
Wearing someone else’s shoes
Who told you you were not what you were meant to be?
And got you paying someone else’s dues?

This is the place for you just look around this room
Is anybody here made out of stone?
Down among the heretics, the losers, and the saints
You are here amongst your own
You’ve come home (x5)

Look at this hole inside your heart
No one can ever fill
It’s like the Grand Canyon
Look at this gap that’s opened up
Between you and the world
It’s like the Grand Canyon
Look at this hole inside your heart
It’s like the Grand Canyon
The Grand Canyon

Everybody loves you here (x4)

You’ve come home (x5)

Откога?? Лично за мен отдавна, но от една седмица наистина тотално съм потресена и разочарована от музиката и от хората, които наистина й се наслаждават…Независимо в какви условия…

За текст, ритъм, облекло и визия на певици няма да говоря..Или пък за гласови данни като цяло…кой ги има, кой не, на кой ли пък му трябват…

Не мога да кажа, че не съм се забавлявала на чалга. Въпреки че много хора не могат да разберат, че в повечето случаи съм го правила просто за да не скучая, за да не седя цяла вечер на стола (както стана последния път…). Но да, факт си е, че и аз много пъти съм се раздавала…при това действително 1-2 пъти е било от сърце…;). Бих казала че музиката бе различна, че обстановката бе различна, това донякъде може би е смекчило обичайната ми неприязън към този стил музика…….

Но всичко си има граници!

Не мога да се забавлявам и недоумявам как има хора, които искрено се размазват на място, където най-малкото залитам всеки път когато стъпя, по простата причина, че подът е абсолютно несиметричен, на дупки.. Място, където основната музика е брутална, ама наистина брутална чалга, а само за загрявка се пуска клубна музика, но ретро, отпреди 3-4-5 години.

А разбира се, точно по средата, между “Буболечка кючек” (най-новият хит на сезона) и някакъв друг не по-малко оригинален “хит” се пуска хорото “Бяла роза“..

И естествено това не беше най-голямата изненада на вечерта. Най-потресена бях, когато след “Бяла роза” последва не какво да е, а “Моя страна” на ЕМИЛ ДИМИТРОВ!!!

Е тогава тотално полудях…И точно в този момент един младеж (подозирам ром), се изреди да кани на танц мен и две мои приятелки.

А споменах ли, че преди това бяхме на един от най-елитните клубове във Варна?! Само този факт предполагаше вечерта да не завърши на най-непоносимата (за мен) дискотека малко по-надолу по алеята…..Да, ама за мое съжаление - НЕ!

След този фарс, колкото и да не исках да става така, абсолютно изгубих настроение и си седнах на стола.

За около 40 минути. През това време имах уникалната възможност да изучавам сложните движения на пичовете пред мен - цяла компания роми, които най-нагло си ни побутваха от време на време, когато мястото не им достигаше, за да ни покажат на какво са способни. След като няколко пъти някой мил младеж ми духна в косата (за да ме разхлади, колко е съобразителен само!), реших да се обърна на другата страна… Там пък гледката беше още по-колоритна. Друг пич, качен на един дървен стол, напълно пиян и разпасан, поклащайки се в ритъма на музиката, без да иска, изтърва бутилката си бира…в краката на една моя приятелка…Мда, както се казва…”Драма!…”

По баровете разбира се, имаше подобаващо количество пияни тинейджъри, здраво разтресени от хормона, на които единственото, което ми идваше наум да им кажа, е:”Get a room!!!”

Ох, то стана един виц…но не е шега, не е измислица, а реалността в центъра на град Варна.

И после ме питат “Ма ти как така си от Меден Рудник и не слушаш чалга и не пиеш ракия?!” “Ми лесно, мястото няма никакво значение, всичко е до човека…..”- обикновено отговарям аз…

Всички предполагам са наясно, че това не се случва само в центъра на Варна, а навсякъде. Деградацията е пълна. И има и някои съвсем нормални хора, които ходят на такива места - кои по погрешка и с нежелание и оп задължение като мен, кои защото просто се кефят на музиката…Ето точно тях не разбирам…Не се и опитвам вече…

Какво друго мога да кажа…освен че официално заявявам, че за чалга дискотека не искам да бъда търсена. Нито молена, нито убеждавана да ходя. Не ме интересува дали е рожден ден, сватба…обещания, клетви да съм дала…

Нямам намерение повече да седя супер спекла в дискотека и да си мисля как пропилявам 3-4 ценни часа от живота си и то за какво?! Или по-точно заради кого.. Заради приятел, който дори не осъзнава, че го правя само заради него. Приятелство…

Всичко си има граници, както казах по-горе. Стига повече компромиси от моя страна в това отношение!

Кой знае… може би някой път достатъчно ще ме изпере съчмата и отново ще отида, но искам да е заради мен, заради моето желание, настроение и нагласа, а не заради желанието на някой друг и невъзможността ми да отказвам. Дотук!

Традицията повелява да завърша с песен. С истинска песен! И този път е едно преоткрито малко чудо, при това открито на най-неочакваното място..в компютъра на баща ми :). Уникално парче!

Bush - Letting The Cables Sleep

Lyrics:

You in the dark
You in the pain
You on the run
Living a hell
Living your ghost
Living your end
Never seem to get in the place that I belong
Don’t wanna lose the time
Lose the time to come

Whatever you say it’s alright
Whatever you do it’s all good
Whatever you say it’s alright
Silence is not the way
We need to talk about it
If heaven is on the way
If heaven is on the way

You in the sea
On a decline
Breaking the waves
Watching the lights go down
Letting the cables sleep

Whatever you say it’s alright
Whatever you do it’s all good
Whatever you say it’s alright
Silence is not the way
We need to talk about it
If heaven is on the way
We’ll wrap the world around it
If heaven is on the way
If heaven is on the way

I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town

If heaven is on the way
If heaven is on the way
I’m a stranger in this town
I’m a stranger in this town

Не знам защо така се получава, но почти винаги, когато искам и реша да публикувам нова статия в малкото ми свободно време, тя е за някаква нова (пре)открита песничка, аблумче, група…

Може би просто всичко отминава, всичко тече, само хубавата музика остава .

Или само тя има смисъл да бъде публикувана. Поне тук. Хубавите спомени винаги ще си ги имам, някои избледнели, други по-ярки от всякога. Но пък “картотека” с любимите ми в различни моменти песнички е хубаво да имам записани… 

А на DJ Tiesto задължително трябва да отделя много повече от една статия..

Уникален е. Харесвам го от….откакто го чух за първи път..преди около 5 години. Зарибена от едно сладко момче, се влюбих в In Search of Sunrise - Part 2. Оттам започнах да тегля напосоки, но разбира се го бях позабравила от известно време…

Допреди няколко дни, когато в хотела, в който работя, чух една песничка и просто спрях на място…:). Tака ми действат понякога. За отрицятелно време разбрах как се казва и кой я изпълнява.. Tiesto и Charlotte Martin …

Ето и lyrics:

Build me a bridge, burn me a fire
Rest something in my empty hands
Fear it with light, fear me tonight
A figure that you would understand

Up until dawn
Sweat on your palms
Feeling you poor me in and in
Under again, under my skin
Guiding me through this hole of fear

Sweet things, build on these
Sweet things, build on me
Sweet things, build on these
Sweet things, bring to me

Swinging my head, an appertain
Circling momentum, round and round
Crunching my thirst, first for my thought
Second to fill my silent mind

Sweet things, build on these
Sweet things, build on me
Sweet things, build on these
Sweet things, bring to me

Sweet things, build on these
Sweet things, build on me
Sweet things, build on these
Sweet things, brïng to me

Грехота е, да! Но се случва и на най-добрите, особено на тези с леко слаба памет

Забравих рожденния ден на собствения си блог! 

Хахахах, хората, които ме познават достатъчно добре, ще се усмихнат и ще кажат “Мдам, типично в нейн стил, забравя когато и където си поиска “ Съдба.. 

Еми да ми е честита първата годинка!..

Пожелавам си повече слънчеви дни и статии…

Пожелавам си повече желание и постоянство в писането.

Пожелавам си повече нови хора, места и песни, за които да пиша…

За завършек слагам една песничка от Kontor Sunset Chill Ibiza Edition, която преди малко чух за първи път, но вече е една от моите favourites..Страшна!

Хмммм (дълга въздишка) …:))) Спокойно ми е… Едно леко на душата :). Да можех винаги да се чувствам така..

Няма нищо по-хубаво от слушане на хубава музика късно вечер, особено след хубав филм и хубав разговор с приятел

Мдаа, животът понякога е наистина хубав, очилата понякога са розови и всички неща, които те притесняват и притискат, точно в момента не са толкова важни, сериозни и непреодолими.

Най-после отново намерих време да потърся и преслушам разни хубави парчета, най-хубавите разбира се дължа на приятели

Като Empty на Kirstin Mainhart…която имам и на която се наслаждавам от около месец, благодарение на Морко  :). Не можах да намеря клипа, така, че ще трябва да се задоволя само с lyrics (по-надолу)…

Но в момента си слушам Chicane - и албума им от 2007 - Far From The Maddening Crowds !!!

Уникален!

 Точно за тези моменти, в които искам да съм far away from the crowds, from anyone… Супер релаксиращи песнички, една от които е, разбира се Offshore (Original Mix), както и версията от ‘97 и от ‘07.

Не мога да кажа коя харесвам the most, просто..всички :))

Слушайте гоо !!

Trust me on this one!

 Ето и track 6 от албума - Sunstroke (Disco Citizens Remix)

Ето и обещаните lyrics:

Kristin Mainhart - Empty (V-Sag Healing Mix)

what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
so won’t you close your eyes boy and tell me
tell me what you’ve got to say
and you can take your time boy
but dont show me what you’ve got
i just want to hear what you’ve got to say

so won’t you keep your pants on and open up
open up that useful mouth
and you can put your hands down
i dont want those things on me
i just want it coming from your mouth

what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
let’s take it a little further and baby
you can speak your mind
oh so he tells me what i should be, could be
if i play my cards right

oh, so give me what you’ve got cause i can take it
adjust me with your words, your words, cause i am naked
and give me what you’ve got cause i can take it
adjust me with your words, your words, cause i am naked

so what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body
what you’ve got in your head for me
is it all in your head or is it coming from your body

Не пишех, защото нямаше какво да кажа. Сега имам. Тъжна съм, разбира се. Леко тъжна. Осъзнах нещо.

С Анито гледахме един филм - Penelope - симпатичен, романтичен филм. Замечтах се. Естествено главният герой беше мъж, който не съществува и който ме кара въпреки това да мечтая. И осъзнах, че никога като малка не съм имала детска луда любов… Страстно отдадено целуване. Искрена дълбока целувка, в която влагаш нещо.

Спирана от всякакви предразсъдъци и какви ли не дивотии, не съм допускала тези, които са искали да бъдат тази моя детска любов. А тези, които аз съм искала през годините, не са били подходящи, не са заслужавали, нито пък искали да бъдат нещо важно в живота ми. Поредната минавка.

Толкова много съм изтървала през годините. Глупавото е, че все още имам време. Млада съм, свободна съм, но не съм достатъчно… решителна може би. Или луда, или не знам.. Страхливка! Не че има някакви предложения насреща…

Мразя тези тъпи американски, сладки, романтични филми..Карат ме да се влюбвам в героя..в идеята за такъв човек, който не те мисли за поредната мацка за през лятото или за вечерта, или поредната с нейните глупости, а се опитва да те погледне..да ТЕ види…не, няма такива животни..защо тогава трябва да правят такива филми и да ме карат да вярвам, че съществуват такива хора ?!

Защо трябва да съм толкова глупава, че да го вярвам все още?! Сама се опитвам да се убедя, че просто не съществуват, но пуст оптимизъм, малка надежда винаги тая в себе си…За да мога някой ден, някой красив слънчев ден да кажа..ето, аз вярвах и не беше напразно…Глупачка! Пълна глупачка! Едно голямо дете, което още не се е отказало да вярва в нереални приказки.

Мразя романтични филми! Натъжават ме! Едновременно с това ме зареждат с положителна енергия, но с всеки следващ филм, тъгата сякаш се увеличава. Изпитвам едновременно тъга заради това, което съм изтървала, а съм можела да имам…тази сладка детска, ученическа може би, любов.. И неприятното чувство, че няма да усетя този сладък трепет на споделена любов, защото такова пълно отдаване няма, освен в тези красиви, натъжаващи ме филми…

Huff and Herb - Feeling good

Тези думи използва една приятелка, за да опише как се чувства в новата си връзка.. първоначално избухнах в смях…Но със всяко следващо нейно изречение всичко ми се струщаше все по-трагично и все по-малко комично..

Това “жените да поемат мъжката част” съм го чувала много пъти. Нормално е. Донякъде. Отдавна жените не са по-слабият пол..Ние сме силни, борбени, отстояващи своето до край, защо да не покажем, че го можем не по-зле от мъжкия пол…

Но пък може ли мъжете да са толкова…ама точно изпедерастяли ?! Може ли дотолкова да са ни отстъпили мястото на мъжа във всяко отношение, че една свалка да не могат като мъже да направят ?!

Не само, че с провокативно и супер Явно поведение им показваме, че сме заинтересовани, ами ще ни чакат ние да ходим и да им пускаме лафове от сорта на “Как сиии?!” - в стил Джоуи от сериала Приятели.. Тук вече не ми е смешно.

След няколко години нищо чудно по филмите да гледаме често срещаната сцена на неуспешните опити за забивки по барове с “остроумни” изречения да се правят не от мъже, а от жени…

Как може да има себеуважаващи се мъже, които да си признават пред всички, че никога не са правили първата крачка, че не са свикнали да предприемат първата крачка при флирт, а че чакат жената да поеме инициативата ?!?…. Добре, ако приемем, че мъжът е красив, донякъде разбирам и приемам.. Но пък и красивите мъже все някога си харесват някоя мацка, която трябва да бъде завоювана… Къде отиде първичното мъжко желание за ловуване на женската, къде отиде типичната миризма на пот, слама и море?! Кога тази миризма на мъж напълно се заличи от огромното количество Armani и Dior?!

Не ми харесва идеята да бъда мъжът в една връзка, още по-малко в процеса на запознаване, ухажване и т.н…. Не ми харесва идеята Аз, жената, да се чудя какви цветя да купя за срещата.. Не искам аз да направя първата стъпка нито в запознанството, нито при първата целувка, не дай си боже аз да си поискам първа…

Искам да бъда настоятелно ухажвана, постоянно омайвана, очарована, желана, леко притискана дори (само леко)… Искам Мъж на място, а не тия модерни женчовци с по-силен парфюм и по-фешън прическа от мен…Които по начало са сладури, но опре ли до “мъжество”.. в повечето случаи they suck..

Естествено това не означава, че жадувам за някой селски мачо, а просто, че ми се ще да сме наясно кой е мъжът и кой жената още от самото начало…

Хмм, следващият път, когато ме попитат как така си нямам приятел, директно препращам към тази статия…

Като завършек предлагам една песен, която разкрасява дните ми напоследък…

Нина Николина - Ти

Yes, No One…

At the end of the day, you could count on no one, except on yourself!

No family, NO FRIENDS, no lovers, no colleagues..

Just You!

Sad, but True!

Ain’t I right !?

Moby - Natural Blues

Lyrics:

[Refrain:]
oh lordy,
trouble so hard
oh lordy,
trouble so hard,
don’t nobody know my troubles but God [x2]

went down the hill,
the other day
my soul got happy
and stayed all day

[Refrain]

went in the room,
didn’t stay long,
looked on the bed
and brother was dead

[Refrain]

Не се шегувам.. Нека започна отначало..

Беше една нормална делнична сутрин (всъщност май клонеше към обяд :D)… Времето беше страхотно и се възползвахме от него..аз и малката сладка съквартирантка Ани - решихме да побягаме в морската..

И го направихме! Екипирана с колан за отслабване и Mp3 Player максимално се наслаждавах на гледката, на времето, на удоволствието, което изпитвам, докато бягам…

И естествено не можах да подмина ятото лебеди, събрали се на брега…Едно семейство също ги беше забелязало…Хранеха ги със зрънчо..Майката показваше на малкото си синче, придържано да не падне от баща си, колко е лесно да храниш лебедите и как няма да те охапят..

Тъй като прекалено много обичам Mp3 Player-а си, а и не мисля, че е любимо ястие на лебедите, помолих майката за едно слънчо и жената, искаше, не искаше, ми даде, къде ще ходи :Р

Избрах си лебед…Приближих се бавно с протегната ръка напред и зачаках…Дали беше гладно милото или съм изглеждала супер Незаплашителна, или пък съм му допаднала :Р, лебедчето не мисли много и веднага се доближи, наклони човка и захапа слънчото, без дори да ме докосне!

Хахах, беше страхотно!!!..

Тъй като наглостта ми не се простираше дотолкова, че да си поискам още зрънчо, реших просто да се върна отново….скоро, заредена обаче с цял пакет само за мен!!!

Ето нещо, което никога не бях правила преди…сега остана само да плувам с делфин и да скоча с бънджи и парашут…хах Пожелайте ми късмет!

По този повод поздравявам всеки, който някога е сбъдвал своя малка, но красива мечта… 

Snow Patrol - You Could Be Happy  

You could be happy and I won’t know
But you weren’t happy the day I watched you go

And all the things that I wished I had not said
Are played on loops ’till it’s madness in my head

Is it too late to remind you how we were
But not our last days of silence, screaming, blur

Most of what I remember makes me sure
I should have stopped you from walking out the door

You could be happy, I hope you are
You made me happier than I’d been by far

Somehow everything I own smells of you
And for the tiniest moment it’s all not true

Do the things that you always wanted to
Without me there to hold you back, don’t think, just do

More than anything I want to see you go
Take a glorious bite out of the whole world