Archive for August, 2007

On the way back home…Madonna and Me

Отдавна исках да добавя още нещо в папка USA…. докато бях там, пишех супер рядко в “отдушника си”, и то предимно някакви спичащи мисли. Това е може би единственото по-оптимистично..по-късно ще добавя и снимков материал 🙂

07.07.2007

На летището съм, чакам и си слушам Madonna – Isaac …

Току що ядох някакви странни макарони и сега си услаждам чакането с чаени бисквити и вода.

Мислех си, че един ден наистина ще съжалявам, че съм си заминала…едва ли скоро ще имам възможността да се върна в USA…А и се отказах по средата, не довърших нещо започнато, избягах под натиска на проблемите и сълзите. Но пък после се сетих колко зле се чувствах последната седмица – и физически, и психически….Тогава плаках много. Когато не усещах краката си; когато разбрах, че няма да ида при Мария и да избягам от тази дупка; когато Цеци се отказа да замине с мен; когато си мислех, че още 2 месеца няма измъкване оттук; когато вече знаех, че заминавам и бях за предпоследен път на работа в парка,когато отново се появи болката в краката…Наплаках се достатъчно и може би заради това не пророних нито една сълза, когато си заминавах..

Madonna – I’ll Remember (Orbit Alternative Remix)

Няма интернет на летището…много мрежи, но нет никакъв 😉

Часът е едва 3:12…След 1 час трябва да отивам и да чакам да обявят полета ми…даже по-рано всъщност…

Надух се…преди да замина много се опасявах, че ще напълнея, но мисля, че съм добре..мисля, че няма да се налага да ме търкалят ..

Споменах ли, че обожавам Мадона ?!

Madonna – The Power Of Good-Bye

Май трябва да спра да ям, иначе отлитането ще е трудно и тежко 🙂

Момент за равносметка…

Доволна ли съм от това лято ?! Или по-скоро от първата част от него…ами всъщност да..Въпреки многото неприятни моменти на това омразно място, многото плач, работа и разширени вени, имаше яки хора, много забава, смях, интриги, мешанки ;). Едва сега започва да ми става мъчно, вчера вечерта не се чувствах така, сякаш си заминавам, трябваше ми такъв момент на усамотение…И осъзнах, че 2/3 от хората, с които до вчера работих, няма да видя никога повече в живота си. Странно звучащи думи, но факт…

В момента се чувствам супер сама, въпреки, че около мен има стотици хора…чувствам се сякаш съм невидима и всеки ме подминава, без да осъзнава, че аз съм там…

Madonna – Substitute For Love

Madonna – Ray of light

Мисля, че голяма вина за прибирането ми има Деси. Не знам защо…. Не вина, а по-скоро друга причина да се върна…при това основателна….Моля се представите ми за остатъка от лятото да се покрият и да си изкарам наистина незабравимо, да не съжалявам дори за миг, че съм напуснала Point Pleasant Beach, NJ, тази трета дупка на кавала, забравено от Бога място, където, незнайно защо, привидно умни хора се връщат, след като вече веднъж са били в този ниско заплатен ад. Дано не съжалявам и от парична гледна точка..но каквато съм ненаситница…едва ли….. :). Мисля, че е време да спирам да пиша и да поразгледам списанийцето, което си купих…Teen Vogue. Чао! Ще се видим в България.

Madonna – Candy Perfume Girl

За мишките и хората или какво е да си на мама момичето…

С една дума – тежко е, понякога. Наскоро се скарах с моята много жестоко. Най-тъпото е, че започна от едното нищо (винаги е така) и се превърна в гигантски спор, караница, битка?! Битка за какво?! Може би за надмощие?! Мне, по-скоро за признание.

Искам да разбере, че съм пораснала, че съм млада жена… Омръзна ми да бъда на мама момичето. Искам да бъда порасналата дъщеря, вече жена, но как да стане, като вкъщи ме възприемат като 14-годишна наивна тинейджърка. Не искам да кажа, че съм супер зряла и пораснала. Знам, че не е така, че има още мнооого да уча. Знам. Казвали са ми го около стотина пъти само през последната една година. Но как да се науча, ако не ми позволят да живея свободно, да правя свои избори, свои грешки, да се уча от тях? Знам, че искат да ме предпазят. Но не става така. Със забрани, предупреждения, съвети и куп други предпазни мерки единствено биха забавили това, от което се опитват да ме пазят…А какво всъщност е то !? Животът. С всичко хубаво и лошо в него. Знам, че искат да намалят неприятните моменти в него, доколкото могат, но понякога прекаляват в старанието си. Знам също, че вероятно звуча като неблагодарно и разглезено хлапе, но е така.

Омръзна ми. Отвикнала съм да живея с тях и още по-малко мога да търпя това… И плача, но не мога да се наплача. И се извинявам, но не мисля, че има за какво. И повтарям, че повече няма, че съм разбрала, но вътрешно го казвам само, за да престанат да ми повтарят, не, да ми натякват как не бива да правя това и онова, но те ми го повтарят пак и пак, и пак, докато не се разплача от досада да слушам едно и също всеки път и да давам обещания, които всъчност не искам да дам и в които всъщност не вярвам.

До гуша ми дойде от съвети, примери, порицания, разпитвания, забрани… А оттук следват споровете, караниците, изричане на прекалено силни думи… Иска ми се да ме разбере, но не може. Иска ми се и аз да я разбера, опитвам се, но..не мога.

И след поредната битка осъзнах,че няма смисъл да се боря. Тя ми е майка и аз винаги ще бъда нейното малко момиче, за което да се притеснява, независимо дали съм на 12, 21 или 75…

Искам да напиша нещо, което надявам се някой ден тя ще прочете, ще разбере, ще разбере и мен…

Обичам те мамо, повече от всичко друго на този свят, знай го и знай, че когато ти се карам и мърморя и говоря глупости, е не заради теб, а в мен е причината. Прости ми за тези моменти. Ти си най-хубавото нещо, което си имам, най-доброто и най-ценното ми нещичко в живота. Ако ме попитат какво бих взела, ако заминава на далечно пътуване, ще искам да взема теб. Не ми обръщай внимание понякога. Има случаи, в които казвам неща, които не мисля.

Може да казвам, че вече съм голяма, но в някои отношения съм си дете. А за тебе – винаги ще си остана такова, знам. Просто ми дай малко свобода да избирам, да правя свои собствени решения, вярно, понякога грешни, но мои. След това ще съжалявам, но пък за следващия път ще знам, че трябва да те послушам…

Не ми се карай толкова често, а ми се радвай. Поучавай ме, но поучавай не 5-годишната, а 21-годишната Диляна. Тя има нужда, не детето. Много те обичам и винаги ще съм с теб и до теб. Навсякъде. Завинаги ще си в моето сърце. Ти си моето сърце. Целувам те със сълзи на очите, но този път сълзи от радост. радост, че те имам…

Madonna – Little star

Massive Attack – Teardrop

Преди няколко дни си изтеглих Chilled Ibiza и както винаги преслушах отгоре отгоре повечето парчета, за да отсея доброто и да разкарам останалото…

Та попаднах на тази песничка…сигурна съм, че вече съм я чувала някъде, в някой филм вероятно.. Оттогава до този момент слушам единствено нея, когато съм пред компютъра…

Какво да кажа…music is the drug 🙂 

A Perfect Lie

Споменах ли, че обожавам да си губя времето в търсене из нета на яки песни, мелодии, които съм чула в някой филм, сериал, реклама…

Това е едно от любимите ми парчета от доста дълго време, Soundtrack на небезизвестния американски сериал Nip/Tuck  (Клъцни/Срежи), който преобърна представите ни за пластичната хирургия.

 nip_tuck-3.jpg

Аз съм му голяма фенка и с нетърпение очаквам 5-ти сезон, като действието се развива не другаде, а в Hollywood, LA…

nip-tuck-1.jpgniptuck-2.jpg

 Докато търсех подходящо клипче, се натъкнах на нещо доста интересно, нещо, което от известно време ме вълнува – необятните възможности на Photoshop…

The Engine Room – A Perfect Lie

Back From Dead & Hey there Delilah

Завърнах се…преждевременно. Не издържах. Знам, че това е знак на слабост. И така да е, не ме интересува. Важното е, че сега се чувствам отново щастлива, усмивката се върна на лицето ми, както и онази искрица в очите.

Там бях нещастна. Супер много, особено последните две седмици… Нека оставим настрана робския труд по 12 до 14 часа на ден при непоносима жега или кучешки студ, който ме доведе до пълно физическо изтощение. По-лошото беше, че се чувствах много нещастна. Накрая бях отегчена до болка от работата в парка (работех като Ride Operator в един лунапарк, а по-късно – и като камериерка), леко погнусена от работата в мотела, с непоносима болка в колената и стъпалата.

Моментът на психически срив настъпи, когато надеждите ми за бягство на по-хубаво, по-добре заплатено място и то при Марийка( моята екс-съквартирантка), се сринаха. И както в единия момент възнамерявах да стягам багажа си за Richmont,Virginia, така в следващия се оказах…stuck in that terrible place…And that was it.

Аз и едно друго момиче решихме, че здравето ни (да се разбира физическо И психическо) е много по-важно от парите, които бихме изкарали, ако останем. Уви, тя избърза и си смени полета за по-ранна дата, в която имаше само 1 свободно място и не искаше да го смени, за да пътува с мен. И замина.

Отново stuck… Още по-голяма депресия. А бях решила, че ако тя замине, аз оставам, не исках да пътувам сама…

Но след като през целия следващ ден в мотела чистех и плаках непрекъснато при мисълта за България, взех окончателно решение. Заминавам си. От фирмата ми дадоха 1 ден да размисля, което беше добре, тъй като и тогава знаех, че вземам решение, повлияна от емоцията. Но следобяда в парка беше все така кошмарен, както и преди. Просто желанието за работа беше изчезнало, а когато няма мотивация, няма смисъл да работя, т.е. да се измъчвам. Все пак прецених всички плюсове и минуси и реших, че наистина не си заслужава. Парите определено не си заслужаваха още почти 2 месеца болка (отново психическа и физическа).

Естествено имаше и хубави моменти. Много. Но не достатъчно, за да ме задържат там. И това беше. Поработих още няколко дни, отново все същото чувство на празнота, отегчение, неприязън към американчетата, умора…Поразходих се из New York и Atlantic City, напазарувах стабилно 😉 и си тръгнах.

Често си мислих, че ще съжалявам.  До този момент – нито за миг !

Радвам се, че съм си обратно вкъщи и знам, уверена съм, че този момент на съжаление, от който се опасявах, няма да настипи.

Като заключение мога да кажа само – Don’t even think of working as Ride Operators …:)

Ето една песен, която ме разведряваше всеки път, когато я чуех в парка и от която получих нов nickname…

Plain White T’s – Hey There Delilah

Hey there delilah
what’s it like in New York city
I’m a thousand miles away
but girl tonight you look so pretty
Yes you do
Time Square can’t shine as bright as you
I swear it’s trueHey there delilah
don’t you worry about the distance
i’m right there if you get lonely
give this song another listen
close your eyes
listen to my voice it’s my disguise
i’m by your side

oh, it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
what you do to me

Hey there delilah
I know times are gettin hard
but just believe me girl
someday I’ll pay the bills with this guitar
we’ll have it good
we’ll have the life we knew we would
my word is good

Hey there delilah
I’ve got so much left to say
if every simple song i wrote to you
would take your breath away
I’d write it all
even more in love with me you’d fall
we’d have it all

oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me

a thousand miles seems pretty far
but they’ve got planes and trains and cars
I’d walk to you if i had no other way
our friends would all make fun of us
and we’ll just laugh along because we know
that none of them have felt this way
Delilah i can promise you
that by the time that we get through
the world will never ever be the same
and you’re to blame

Hey there Delilah
you be good and don’t you miss me
two more years and you’ll be done with school
and I’ll be makin history like i do
you know it’s all because of you
we can do whatever we want to
hey there delilah heres’ to you
this one’s for you

oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
what you do to me