Back From Dead & Hey there Delilah

Завърнах се…преждевременно. Не издържах. Знам, че това е знак на слабост. И така да е, не ме интересува. Важното е, че сега се чувствам отново щастлива, усмивката се върна на лицето ми, както и онази искрица в очите.

Там бях нещастна. Супер много, особено последните две седмици… Нека оставим настрана робския труд по 12 до 14 часа на ден при непоносима жега или кучешки студ, който ме доведе до пълно физическо изтощение. По-лошото беше, че се чувствах много нещастна. Накрая бях отегчена до болка от работата в парка (работех като Ride Operator в един лунапарк, а по-късно – и като камериерка), леко погнусена от работата в мотела, с непоносима болка в колената и стъпалата.

Моментът на психически срив настъпи, когато надеждите ми за бягство на по-хубаво, по-добре заплатено място и то при Марийка( моята екс-съквартирантка), се сринаха. И както в единия момент възнамерявах да стягам багажа си за Richmont,Virginia, така в следващия се оказах…stuck in that terrible place…And that was it.

Аз и едно друго момиче решихме, че здравето ни (да се разбира физическо И психическо) е много по-важно от парите, които бихме изкарали, ако останем. Уви, тя избърза и си смени полета за по-ранна дата, в която имаше само 1 свободно място и не искаше да го смени, за да пътува с мен. И замина.

Отново stuck… Още по-голяма депресия. А бях решила, че ако тя замине, аз оставам, не исках да пътувам сама…

Но след като през целия следващ ден в мотела чистех и плаках непрекъснато при мисълта за България, взех окончателно решение. Заминавам си. От фирмата ми дадоха 1 ден да размисля, което беше добре, тъй като и тогава знаех, че вземам решение, повлияна от емоцията. Но следобяда в парка беше все така кошмарен, както и преди. Просто желанието за работа беше изчезнало, а когато няма мотивация, няма смисъл да работя, т.е. да се измъчвам. Все пак прецених всички плюсове и минуси и реших, че наистина не си заслужава. Парите определено не си заслужаваха още почти 2 месеца болка (отново психическа и физическа).

Естествено имаше и хубави моменти. Много. Но не достатъчно, за да ме задържат там. И това беше. Поработих още няколко дни, отново все същото чувство на празнота, отегчение, неприязън към американчетата, умора…Поразходих се из New York и Atlantic City, напазарувах стабилно 😉 и си тръгнах.

Често си мислих, че ще съжалявам.  До този момент – нито за миг !

Радвам се, че съм си обратно вкъщи и знам, уверена съм, че този момент на съжаление, от който се опасявах, няма да настипи.

Като заключение мога да кажа само – Don’t even think of working as Ride Operators …:)

Ето една песен, която ме разведряваше всеки път, когато я чуех в парка и от която получих нов nickname…

Plain White T’s – Hey There Delilah

Hey there delilah
what’s it like in New York city
I’m a thousand miles away
but girl tonight you look so pretty
Yes you do
Time Square can’t shine as bright as you
I swear it’s trueHey there delilah
don’t you worry about the distance
i’m right there if you get lonely
give this song another listen
close your eyes
listen to my voice it’s my disguise
i’m by your side

oh, it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
what you do to me

Hey there delilah
I know times are gettin hard
but just believe me girl
someday I’ll pay the bills with this guitar
we’ll have it good
we’ll have the life we knew we would
my word is good

Hey there delilah
I’ve got so much left to say
if every simple song i wrote to you
would take your breath away
I’d write it all
even more in love with me you’d fall
we’d have it all

oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me

a thousand miles seems pretty far
but they’ve got planes and trains and cars
I’d walk to you if i had no other way
our friends would all make fun of us
and we’ll just laugh along because we know
that none of them have felt this way
Delilah i can promise you
that by the time that we get through
the world will never ever be the same
and you’re to blame

Hey there Delilah
you be good and don’t you miss me
two more years and you’ll be done with school
and I’ll be makin history like i do
you know it’s all because of you
we can do whatever we want to
hey there delilah heres’ to you
this one’s for you

oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
oh it’s what you do to me
what you do to me

Advertisements
  1. Добре дошла Дил! Радвам се че си тук, че си взела правилното за теб решение и че си отново с онази искрица в очите, която видях днес! Много си се кефя, че те познавам 🙂 хЪгс!

  2. Милооооооо, ОБИЧКАМ ТЕ!!! Много! Най-важното винаги е не дали се показваме слаби или силни, бла бла, а дали се чувстваме щастливи 🙂 Радвам се, че си добре и много ми липсваш 🙂 Милион целувки от Richmond, Virginia 😉

  3. Милоо, станахме като поредната досадна влюбена двойка, която непрекъснато си повтаря “Ама мило, обичам те, нали знаеш?!” Ама аз наистина си те оби4кам бе 🙂 като да не повярваш…и мноого ми липсваш. Ти също се дръж още малко и на 11-ти…:))

  1. August 22nd, 2009
You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: