За мишките и хората или какво е да си на мама момичето…

С една дума – тежко е, понякога. Наскоро се скарах с моята много жестоко. Най-тъпото е, че започна от едното нищо (винаги е така) и се превърна в гигантски спор, караница, битка?! Битка за какво?! Може би за надмощие?! Мне, по-скоро за признание.

Искам да разбере, че съм пораснала, че съм млада жена… Омръзна ми да бъда на мама момичето. Искам да бъда порасналата дъщеря, вече жена, но как да стане, като вкъщи ме възприемат като 14-годишна наивна тинейджърка. Не искам да кажа, че съм супер зряла и пораснала. Знам, че не е така, че има още мнооого да уча. Знам. Казвали са ми го около стотина пъти само през последната една година. Но как да се науча, ако не ми позволят да живея свободно, да правя свои избори, свои грешки, да се уча от тях? Знам, че искат да ме предпазят. Но не става така. Със забрани, предупреждения, съвети и куп други предпазни мерки единствено биха забавили това, от което се опитват да ме пазят…А какво всъщност е то !? Животът. С всичко хубаво и лошо в него. Знам, че искат да намалят неприятните моменти в него, доколкото могат, но понякога прекаляват в старанието си. Знам също, че вероятно звуча като неблагодарно и разглезено хлапе, но е така.

Омръзна ми. Отвикнала съм да живея с тях и още по-малко мога да търпя това… И плача, но не мога да се наплача. И се извинявам, но не мисля, че има за какво. И повтарям, че повече няма, че съм разбрала, но вътрешно го казвам само, за да престанат да ми повтарят, не, да ми натякват как не бива да правя това и онова, но те ми го повтарят пак и пак, и пак, докато не се разплача от досада да слушам едно и също всеки път и да давам обещания, които всъчност не искам да дам и в които всъщност не вярвам.

До гуша ми дойде от съвети, примери, порицания, разпитвания, забрани… А оттук следват споровете, караниците, изричане на прекалено силни думи… Иска ми се да ме разбере, но не може. Иска ми се и аз да я разбера, опитвам се, но..не мога.

И след поредната битка осъзнах,че няма смисъл да се боря. Тя ми е майка и аз винаги ще бъда нейното малко момиче, за което да се притеснява, независимо дали съм на 12, 21 или 75…

Искам да напиша нещо, което надявам се някой ден тя ще прочете, ще разбере, ще разбере и мен…

Обичам те мамо, повече от всичко друго на този свят, знай го и знай, че когато ти се карам и мърморя и говоря глупости, е не заради теб, а в мен е причината. Прости ми за тези моменти. Ти си най-хубавото нещо, което си имам, най-доброто и най-ценното ми нещичко в живота. Ако ме попитат какво бих взела, ако заминава на далечно пътуване, ще искам да взема теб. Не ми обръщай внимание понякога. Има случаи, в които казвам неща, които не мисля.

Може да казвам, че вече съм голяма, но в някои отношения съм си дете. А за тебе – винаги ще си остана такова, знам. Просто ми дай малко свобода да избирам, да правя свои собствени решения, вярно, понякога грешни, но мои. След това ще съжалявам, но пък за следващия път ще знам, че трябва да те послушам…

Не ми се карай толкова често, а ми се радвай. Поучавай ме, но поучавай не 5-годишната, а 21-годишната Диляна. Тя има нужда, не детето. Много те обичам и винаги ще съм с теб и до теб. Навсякъде. Завинаги ще си в моето сърце. Ти си моето сърце. Целувам те със сълзи на очите, но този път сълзи от радост. радост, че те имам…

Madonna – Little star

Advertisements
  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: