Три вълшебни дни в Истанбул

Мдам, и аз доживях да усетя магията на Истанбул…Изкарах си три уморителни, горещи, забавни, вълнуващи, незабравими, комични на моменти, дни..Беше много хубаво, да.

008.JPG010.JPG028.JPG

Естествено имаше и някои неприятни, сконфузени моменти. Понякога просто не се чувствах комфортно. Супер зависима и не на място, като нов предмет в къщата, много симпатичен, но не на място; който не пасва на останалите мебели… Абе бях си баш индианче, при все че не разбирах и думичка от това, което се говореше навсякъде…(Заключение: 1) в Турция никой не знае английски; 2) трябва да науча турски!!). Това пък ми неразбиране ме правеше още по-зависима…Отделно, бях същинска катастрофа в дома на приятелите, при които бях отседнала. Как не изпочупих всичко, не знам, но доста се постарах…:)

Но на всички разказвам колко беше яко..Е определено си беше така ;). Милионер се влюби в мен…хаха, мдмам, не се шегувам. Подлудих човека, не знам как, кога, по какъв начин, при положение, че не сме си казали много…”здрасти, как си, добре съм, ти как си, много добре, много хубаво, да, много да, мерси”…и дотам..останалото премина под превода в ефир на Ати…Обаче си е факт, че незнайно защо човека ходеше след мен с изплезен език… С какво го омаях дори и аз не знам ;)). А впрочем се видяхме само 2 пъти…две поредни вечери…->

056.JPG195.JPG

Заключение: Турците са като…да кажем, че от раз се влюбват..сега друг е въпросът любов ли е, но…поне не крият, когато са привлечени от теб…Ни най-малко… Сетих се и за един друг турчин, който…показа симпатии към мен. С него пък и една думичка не си размених. Той беше продавач в единия магазин. Направи ми впечатление, защото колкото и пъти да погледнех към него, погледите ни се засичаха и аз бях тази, която първа отвръщаше глава. Сякаш не му беше неудобно да ме гледа втренчено..Сладур. Докато плащах, се беше подпрял до колегата си и ме оглеждаше любопитно. След това отиде на изхода, за да ми каже чао. А когато потеглихме с колата, погледнах настрани към магазина – момчето ни наблюдаваше, седнало на един стол отвън. Не го казвам с подигравателен тон, нито с гордост. По-скоро с удивление и радост, че има и такива мъже…

В България така да ти го кажат в прав текст (или поне покажат), че супер много ти се радват, че си страшна, че Си Си Си…кога е било?!… Как ще се принизят и разкрият до такава степен пред жена, която не дай си боже ги отхвърли или още по-зле, им се изсмее в лицето ?! (Разбира се, има и изключения, Редки!)

Ох, ох…докато турците са готови да бъдат водени за носа, само и само да си с тях, да бъдеш тяхна..Пак го има това чувство за притежание, това перчене с хубавата приятелка, но пък поне се отнасят с теб като…с богиня, по дяволите…За 2 вечери се почувствах сякаш съм наистина специална за този сладък богаташ, нещо, което преди не ми се е случвало …Хмм, стойката е голямо нещо, така си е.

Та тези две вечери с него бяха хубави, защото ни заведе на невероятни места, вниманието беше изцяло върху нас, разговори С нас, а не През нас с приятеля…Комплименти, разбира се, хранене с плодове, още комплименти, и още малко, за всеки случай…И не само, че човекът се изправяше учтиво всеки път, когато ние отивахме до тоалетна, но и ни придружаваше до нея…това вече ми дойде малко в повече, но те просто са си такива…Обсебващи…особено ако те харесат…край…

Но пък видях Босфора от едно приказно място, вечер, високо, цял Истанбул насреща, брауни с топка сладолед отгоре, в голяма порцеланова чиния, гледка, свещи, атмосфера, малко студ 😉 даже премръзване…Много приятно усещане.

026.JPG034.JPG038.JPG

Беше Рамазан и до дискотека не се стигна..Май не съжалявам..Милите хора..Постят в продължение на 1 месец…никакво ядене и пиене до 7 вечерта!!…от съмване…ама никакво..алкохола е ясен, цял месец на сухо. Нищо, ама нищо почти не е позволено, дискотеките са затворени, лягат си рано, стават рано, за да ядат и пият, докато могат….Каква воля…С ръка на сърцето си признавам, че не бих издържала…дори и ден..

Видях палатът, в който са живели султаните им – нещо изключително като мащаби, гледка, градини, злати и диаманти..абе кич, но все пак наслада за окото…Малко странно ми беше да гледам портретите на различните им владетели, управлявали по време на нашето робство…

Направих и видях още много много неща, за повечето от които не се сещам, други ще запазя за себе си… Но беше наистина вълшебно..страхотен завършек на лятото 😉

076.JPG077.JPG084.JPG080.JPG115.JPG140.JPG151.JPG150.JPG127.JPG179.JPG

Песента, която избрах за този пост, е стара, сладка и напълно отговаряща на начина, по който се чувствах там… I’m an alian in Istanbul …Е почти същото 😉

Sting – Englishman in New York

Advertisements
  1. Можеш ли да си предствиш какво щеше да е ако бяхме трите заедно… Уаааоооо 🙂 Предусещам, че ще има втора част със специалното участие на моя милост 😉

    • danceallnight
    • October 10th, 2007

    Знаеш ли колко често си казвахме “леле, сега ако и Мария беше тук…” Или “ако беше на мое място, щеше да подлудиш милионера, не, ами щеше да му скочиш ;))”

  2. hahhhaa 😀 Отдавна не съм се смяла толкова:) Да му скоча…?! В някой друг живот, може би 😉

  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: