Началото на един край…

…настъпи. Краят на да кажем Mr. X. Краят на надеждите, на илюзиите, при това лъжливи. Всеки път си казвах, че е за последно, осъзнавах очеизвадната истина, която ме е блъскала в главата през цялото време, но съм била прекалено сляпа (не бих казала от любов), за да я видя. Но този път наистина беше последен и това е краят на всякакви отношения между мен и него.

Не че е направил нещо. Просто осъзнах, че това момче не е за мен. Не, не го осъзнах, за пореден път си припомних, че е така, че нямам нищо общо с него, че нямаме допирни точки, че дори вече не ме привлича както преди, а камо ли да ми харесва като човек….Не знам той ли се промени, аз ли прогледнах и осъзнах, че винаги си е бил такъв…

Радвам се, че стана така. Радвам се за всичко, което се случи. Но то е в миналото, сладки (не винаги) спомени, но толкова. Надежди за бъдещето няма. Всичко е изчерпано..Всъщност не изчерпано…По-скоро дотук бяха напразните ми опити да убедя сама себе си…в какво? Ами че би могло да се получи нещо, че той притежава поне частица от човека, с който бих искала да бъда. Че дълбоко в себе си той крие нещо повече, от това, което показва. Но май няма какво повече да покаже.

Заблуждавала съм се от самото начало. И той е…like all the others…A az определено нямам нужда от някой от тези невероятно “тежки”, празни, изгубени, надути момченца, които са дали последните си спестени пари за най-нови телефони, само и само да излъчват увереност, когато ти говорят. Мерси, ама както обичам да казвам: “Thanks, but no, thanks!” Дръжте си скъпите телефони, часовници и всичко останало за себе си и тези, които все още се връзват на такива заблуди и не ме занимавайте.

Имам нужда от промяна. От различни хора. От различно мислене. Имам нужда от промяна и в самата мен. Чувствам се стара и… монотонна, еднообразна, запрашена, повяхнала, хаха, забавни определения, но не се чувствам много добре в момента. Дори физически…Искам някакви неща, но не правя много по въпроса. Не ми достига воля, желание, не знам, объркана съм. Като сънено дете, което докато потърква полуотворените си очички, се колебае между корнфлекс с плодове или шоколадов. Само дето изборът никога не е бил толкова труден. В пълна сила е “Не знам какво искам”… I’m lost !! И няма кой да ме потърси и намери. Never mind, стана много объркано, много преплитащи се мисли, терзания, мечти, надежди…

Дано с утрешния ден всичко се проясни.

Royksopp – In space

Advertisements
  1. Така…За момчето няма да говоря, а само ще те поздравя за “проглеждането” 🙂 Колкото за тебе мило- нали знаеш, че за да намериш нещо, първо трябва да го изгубиш…Мисля, че разбираш какво имам впредвид… Вече си стартирала периода на промените (с косата 😉 ), сега идва ред на по-трудното- излез на една разходка в морската (или няколко), сама! и просто …се намери 🙂 Винаги действа. Обичкам те 🙂

  2. Не е намерил правилния път само онзи, който не е загърбил предпазливостта. Успех, Дил 🙂

    • Лили
    • October 24th, 2007

    Към края ми стана доста интересно. И напротив-написала си го много ясно и читателя го усеща… горе главата! Не е края на света я! 🙂

  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: