Обичам… part 1

Хм, имам нужда да пиша. Но не знам за какво. Муза ли или по-скоро липса на такава, не знам, но ме спира да пиша…

А обичам да го правя…да редя мисъл след мисъл, кога свързани, кога не толкова, обичам да гледам как потичат бързо една след друга..

Обичам подредения хаос на мислите си..(впрочем целият ми живот е един подреден хаос, но това друг път :)). Обичам дори понякога да съм не напълно разбрана..странна дори, непонятна за хората.

Ах, много обичам да пиша в блога си, колкото и рядко да го правя. Благодаря за което на Мария. Благодаря, че не позволи мислите ми просто да минават и заминават, изгубени завинаги, а ме накара (не силово ;)) да пиша, да запаметявам моменти от живота си, моменти на скръб, тъга, самота, радост, недоумение и всякакви емоции, които съм изпитвала.

Обичам, когато ръцете следват сърцето ми и изливат на белия лист всичко, което чувствам или искам да кажа, но по една или друга причина не съм…обичам да обмислям коя дума най-точно би определила дадено мое моментно състояние или случка, или каквото и да е…

Обичам да пиша и никой не може да ме спре, да ме ограничава, защото тук свободата е пълна. Мога да кажа каквото си пожелая, мога да разкрия всичко наяве, да споделя притъпявани чувства, да покажа коя съм в действителност. И въпреки, че на много хора няма да се харесам, Тук не ми пука…не ме интересува как ще ме приемат, дали ще се насочат към следващия блог с думите “тая па кви ги дрънка ?!” или пък не дай си Боже се зачетат и замислят… Не ми пука и съм дяволски щастлива от този факт.

Mария би разбрала защо. Нека поясня…Щастлива съм тук и сега, пишейки, защото, навън, сред другите, не винаги си позволявам да бъда себе си, да кажа това, което искам и направя това, за което мечтая…Още по-малко когато се отнася за това да не си мълча, а да потърся правото си…на глас, на мнение, на каквото и да е…Но този навик да се мълчи и търпи май си го наследяваме всички българи…Това никак не ми харесва и ще направя всичко възможно да го изкореня.

И поради тази причина казвам Евала на учителите….и съм твърдо За и С тях.

И поради тази причина харесвам донякъде американците, колкото и да са ми глупавички….защото си търсят правата и се борят до край, отстояват мнението си, за нищо на света не мълчат и търпят покорно…(в момента същото мога да кажа и за учителите ни..)

Но да не се отклонявам твърде много…Пишех за това какво обичам…и по-скоро колко обичам да пиша…Пак се прокрадва нотка на съмнение дали въобще този боклук става за блога, но както и много предишни пъти, ще натикам тази злобна мисъл навътре в съзнанието си и с гордост ще публикувам този пост.

Защото не искам да покажа колко красиво, изтънчено, изящно мога да изразявам мислите си..Първо, че не е така, от пръв поглед си личи…Но второ, много по-важното е , че просто искам да изразя себе си, чувствам се.. толкова спокойна и дори щастлива докато пиша…и много много развълнувана, след като публикувам поредната си статия…Защо да не си доставя това удоволствие и защо да се страхувам от едно малко злокобно гласче, което се опитва да ме убеди да изтрия всичко написано дотук? Нима то може да ме спре?! Ако мислите, че може…помислете пак …:).

Lenny KravitzBelieve In Me

Where’s the love we had ?
When did it go bad ?
Or am I just insecure ?
I give all I can
Baby I’m your man
Tell me what you’re in this for
Remind me

I can’t go on
I know not what to do
My heart is worn
I feel as If I’m through
Please believe in me
‘Cause what I need is for you
To believe in me

Countless sleepless nights
Never ending fights
I’m trying to make your dreams come true
I will sacrifice to find paradise
But I need to know you’re behind me

I can’t go on
I know not what to do
My heart is worn
I feel as If I’m through
Please believe in me
‘Cause what I need is for you
To believe in me

I can’t go on
I know not what to do
My heart is worn
I feel as If I’m through
Please believe in me
‘Cause what I need is for you
To believe in me

I can’t go on
I know not what to do
My heart is worn
I feel as If I’m through
Please believe in me
‘Cause what I need is for you
To believe in me
To believe in me
To believe in me
To believe in me…

Advertisements
  1. Милоооо, това ти е един от най-хубавите постове (първо), много си те бичкам (второ…*няма да се уморя да го повтарям и не ме интересува дали ти ще се умориш да го слушаш), чакам продължението (трето и последно 🙂 ). И на мен много ми липсва писането- не заради другите, заради мене си. Дори с липсващите запетайки. Но понякога веднъж като отвикнеш и после никога не е същото. А ти знаеш, че не е само липсата на време, което ме спира…Както и да е. Дано скоро пак “пропиша”. Kisses и доскоро и пиши по-често p-l-s!

  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: