Тези сладки романтични депресиращи филми…

Не пишех, защото нямаше какво да кажа. Сега имам. Тъжна съм, разбира се. Леко тъжна. Осъзнах нещо.

С Анито гледахме един филм – Penelope – симпатичен, романтичен филм. Замечтах се. Естествено главният герой беше мъж, който не съществува и който ме кара въпреки това да мечтая. И осъзнах, че никога като малка не съм имала детска луда любов… Страстно отдадено целуване. Искрена дълбока целувка, в която влагаш нещо.

Спирана от всякакви предразсъдъци и какви ли не дивотии, не съм допускала тези, които са искали да бъдат тази моя детска любов. А тези, които аз съм искала през годините, не са били подходящи, не са заслужавали, нито пък искали да бъдат нещо важно в живота ми. Поредната минавка.

Толкова много съм изтървала през годините. Глупавото е, че все още имам време. Млада съм, свободна съм, но не съм достатъчно… решителна може би. Или луда, или не знам.. Страхливка! Не че има някакви предложения насреща…

Мразя тези тъпи американски, сладки, романтични филми..Карат ме да се влюбвам в героя..в идеята за такъв човек, който не те мисли за поредната мацка за през лятото или за вечерта, или поредната с нейните глупости, а се опитва да те погледне..да ТЕ види…не, няма такива животни..защо тогава трябва да правят такива филми и да ме карат да вярвам, че съществуват такива хора ?!

Защо трябва да съм толкова глупава, че да го вярвам все още?! Сама се опитвам да се убедя, че просто не съществуват, но пуст оптимизъм, малка надежда винаги тая в себе си…За да мога някой ден, някой красив слънчев ден да кажа..ето, аз вярвах и не беше напразно…Глупачка! Пълна глупачка! Едно голямо дете, което още не се е отказало да вярва в нереални приказки.

Мразя романтични филми! Натъжават ме! Едновременно с това ме зареждат с положителна енергия, но с всеки следващ филм, тъгата сякаш се увеличава. Изпитвам едновременно тъга заради това, което съм изтървала, а съм можела да имам…тази сладка детска, ученическа може би, любов.. И неприятното чувство, че няма да усетя този сладък трепет на споделена любов, защото такова пълно отдаване няма, освен в тези красиви, натъжаващи ме филми…

Huff and Herb – Feeling good

Advertisements
    • Esenti
    • April 10th, 2008

    Tova e kato v prikazkite, dear.
    Do edi-kolko-si-godishni ni 4etat za izgubenata pantovka na Pepelqshka, zagubenata Pepelqshka i hop-neiniq Mr.Princ.
    Tam sa i vsi4kite mu spqshti krasavici, grahovi zarna i kushti4ki ot shokolad i pak Mr.Princ.
    V pove4eto prikazki ima po edin takuv nash “idol”, na koito podsuznatelno vse mu vikame “Evala na mom4eto”.
    Ami “The Notebook”?! Pi4a stroeshe kushta bez da znae dali tq nqkoga shte se vurne?!
    Sega shtom sa te zaveli na obqd, zna4i nqmash pri4ina da ne ustoish 😀 Nqma nobelovi jestove na Mr.Princove vuv vremeto, v koeto jiveem. No i predi ne gi e imalo.
    Malkite momi4enca vinagi se radvat za Pepelqshka, golemite momi4enca znaqt, 4e sled trite dena qdene,piene i veselba Mr.Princ shte si zamine 😉
    Ne me slushai (I az vqrvam v prikaznite gluposti ala Dvaiset i purvi vek. Ama pod sekret tova…!)

  1. Ей, ей сладури 🙂

    Без приказки за Любовта сме загубени…

    Не го забравяйте.

    @Дил… Целта не е да те натъжават. Целта е, когато си загубил надеждата за Голямата Любов, за двете туптящи в един ритъм сърца, за очите, гледащи в една посока, за изреченията, които се допълват… Целта е, когато се умориш да чакаш тези филми е да те върнат на правилния път. Да са като лъч светлина.

    Карат те да мечтаеш, нали? Нима има по-хубаво от това?

    А дори и да те разплачат, сълзите пречистват. И после си нова, по-добра, с още повече мечти за… Любов 🙂

  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: