Седмица щастие на месец нещастие…?!

Едно момче споделило на една моя приятелка, че е готово да страда, да е нещастно в продължение на месец, ако знае, че това ще означава седмица щастие.

1 седмица щастие за 1 месец нещастие…Кофти пропорция… Заслужава ли си да приемеш такава сделка с уговорката, че не знаеш дали наистина си заслужава рискът?! Няма гаранция дали наистина ще получиш това така мечтано щастие?

А какво става, когато си убеден, че си струва, но в един момент нещата се променят и вече не си чак толкова уверен… но пък все пак знаеш колко е сладко и искаш още ?!…

По-добре ли е да отхвърляш сделката всеки път, да не рискуваш, за да не страдаш?..

С две думи доколко сте готови да страдате, изтърпите, направите, за да бъдете щастливи ? С уговорката отново, че може въобще и да не стигнете до фазата “щастие” и усилието да е било напразно….

Досега съм се придържала към второто поведение… Нерешителността ми, примесена с много задръжки, натяквания, кофти истории и лоши запознанства ме караха да се дърпам при всеки първосигнал…

Скоро реших, че не може вечно да продължава така… И действително бях щастлива.. Дори си казвах, че дори и нищо да не излезе оттук нататък, пак ще съм благодарна за тези хубави моменти, за това чувство на замаяност, за естествената нужда да се усмихвам, да сияя, както ми казваха, че правя много хора…Дори си вярвах, че ще са ми достатъчни..

Приех сделката и дойде време за разплата… (Драматизирам). Но толкова се тормозя вътрешно…(сигурно за нищо…) Но главата ме боли от смръщените вежди, от предъвкване на всичко, което може да бъде и чудене дали е, oт всички коментари, съвети, заключения…Какво по дяволите да правя, какво да мисля, в какво да вярвам, в кого да се съмнявам и кого да не слушам…

Mисля само разни налудничави неща, представям си най-лошото, слушам всякакви съвети, а никой всъщност не може да ми даде правилен съвет, защото не знае как точно стоят нещата..

Трябва ли да не мисля за последици, за „след това” и да се впусна отново в нещо, което евентуално ще ме направи щастлива за малко и по което после ще тъгувам, ще мисля и ще се тормозя всеки път, когато си спомня?!

Ще си представям най-лошия сценарий, ще си казвам колко съм била глупава, ще се вглъбя в себе си за малко и в един момент ще го преживея и забравя… (Това ще означава ли, че е било безсмислено ?!)

И така до следващият път ?! Или ?.. С всички тези объркани мисли просто искам да кажа колко нерешителна съм и как не знам какво да правя, как да действам, имам нужда от насока, знак…

Morandi – Save Me

Advertisements
  1. Твоето “нерешителна съм” може да бъде казано и като “не съм лекомислена”, а добре знаем, второто е нещо хубаво.

    За сделката… Хм. Аз лично нямам вече ни сили, ни желание за подобни “приключения” 🙂 След определено ниво на болка, според Фредерик Бегбеде, хората изгубват гордостта си. Е, аз изгубих (и) желанието си 🙂 Онзи детски ентусиазъм от срещите с (потенциалната) Любов. И от разстояние на времето понякога ми се иска да съм била по-нерешителна като теб, вместо да раздвам “любовта си” (опс, не любов, надежди, желания, сценарии с хепи енд етс) на хора, на които никога няма да им пука колкото на мен. Или такива, за които сега дори се питам какво общо ни е свързвало…

    Насила хубост не става. Ако нещо не е писано, отпиши го.

    И още нещо… с Е. като бяхме в Пиано бара онази вечер, вдигнахме тост… “за това, че човек преди да търси някой друг, трябва да му е комфортно и приятно сам със себе си, за да не “задушава” после същият този Друг”. Та ние сега на това се учим. Спокойствие и щастие, които не зависят от някой Друг. Не е лошо 🙂

    А и нали знаеш, че аз си те обичкам 🙂

  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: