Той

RMPG веднъж беше написал по повод на една моя статия: “Да губиш вяра не е хубаво. Ще видиш, че ще има! …. И тогава всички ще видим как ще започнеш да пишеш в блога неща…. за (него) срещната любов, и споделената де… ;))

Въздишам шумно и с радост признавам, че беше прав. Тогава не смятах така.

Но срещнах някого. Не знам дали е The One, дали въобще съществува и не ме интересува. Знам, че Адам е този One, от когото се нуждая в момента.

Толкова много неща съм изписала за Него..:) Че предпочитам да покажа част от тях…

03.10.2008

20:01

Sarah McLeod – He doesn’t love you

Be careful what you wish for.. В Унгария съм от 7-ми септември, но пиша предимно в тефтерчето, което си купих по идея на Мария. Но искам да продължавам и тук.

Имам приятел от около седмица…Адам.

Do u know how much I like you… Do u think I take every girl to meet my mother and grandmother. -Тhat’s was an accident… -No, it wasn’t. It was an accident that you didn’t meet my father… That’s how much I like you… You know, people are dying to see you. – Why? – Because I didn’t want to get involved with anyone before I come back from Belgium. And they wonder who is the girl that changed that…

Каза ми, че в началото си е мислел, че съм „too nice for him“. И аз си мислех същото.

Неуверен е в себе си. Не се смята за много красив. И затова се радва толкова, когато му кажа как харесвам това и онова в него. Не вярва, че наистина харесвам всичко в него.

You know, when it comes to the appearance, I have been with many different girls… blonds, dark haired, all kind of girls, but I didn’t have a type of girl that is my type…Now I think that you are my type…

Усмихнах се невярващо и той помисли, че му се смея. Просто невероятен!

Извинява ми се всеки път, когато трябва да говори по телефона и пита дали може да вдигне, дали имам нещо против…

Целува ме през цялото време. Прегръща ме през цялото време. Гледа ме втренчено през останалото време ;). През деня прави всякакви пролуки в графика си, за да ме види и да ми отдели достатъчно внимание.

Да продължавам ли…

За една седмица ме направи повече от щастлива. Повече, отколкото бях преди да го срещна… Ако това е възможно. Защото наистина и преди него бях невероятно щастлива, усмихната, весела, но сега просто сияя. Като съм сред другите и само за секунда се сетя за него, грейвам…

Въобще няма база за сравнение с останалите преди него… Не заслужават дори да ги сравнявам...

Но дори не искам да споменавам думата “in love“. Изпитвам панически страх, че ако някои ден призная дори само на себе си, че съм влюбена в него, всичко ще приключи на момента. Не искам да си го призная, още по-малко на него и на останалите. Не мога. Заблуждавам се, че така ще страдам по-малко, ако нещата приключат неочаквано бързо, идиотски тъпо и неприятно. Но поне ще запазя малкото гордост, която ще ми е останала… Аз и моята гордост…:/.

………………..

07.10.2008

02:42

В Будапеща ме попита какво трябва да направи, за да ме разочарова. Толкова ми е странно. Но не трябва да имам прекалени надежди. Защото някой ден ще има да рева, да тъгувам, да се чудя откъде да изкарам фалшивата усмивка за пред останалите и откъде да намеря сили, за да се преструвам. Но важното е тук и сега.

Имам връзка с човек, който наистина ме харесва. И не само външно. Говори с мен. Изслушва ме. Харесва подобни на мен неща. И е красив… И умен. Отделя ми необходимото време и внимание. Пита ме дали може да вдигне телефона. Или поне се извинява, ако се налага. Целува ме много. Харесва стила ми на обличане. Имаме близък вкус за музика!!! Призна ми, че от миналия декември не е имал никакво желание да има приятелка. Докато не съм се появила аз.

Звучи толкова…нереално, че не искам да повярвам.

…………………..

28.10.2008

00:28

Вчера направихме месец. Да, още сме заедно.

Вече е вторник. В неделя малко след 1 след полунощ се прибрахме от Виена. Бяхме там от четвъртък до събота вечерта. Но изтървахме влака си и трябваше или да спим на гарата във Виена  или на гарата в Будапеща в очакване на първия влак за Мишколц, или в хостел в Будапеща. Избрахме третия вариант и вече пътувахме, когато Адам ми се обади с предложението да дойде с още 2 коли да ни вземе от Будапеща… Бях потресена… Наистина дойдоха и ни докараха обратно ;).

Вчера вечерта той дойде за 2 часа да ме види в стаята ми. И докато се целувахме под звуците на Coldplay – The Scientist и Everything’s not Lost, осъзнах колко много ми харесва. Повече отколкото осъзнавах допреди това. И докато се гушках и отпивах от миризката му, осъзнах, че майка беше права и това, което ми каза по скайп същият ден е истина..Аз наистина изгеждам и съм влюбена. И се разплаках. А той не обича плачещи жени..;).

Но не се сдържах. Разплаках се от радост, страх, объркване, осъзнаване, надежди….

Щастлива съм! Това е един щастлив период от живота ми, определено, както Ати беше предсказала.

…………………..

04.11.2008

Та се замислих какви неща правя в Мишколц. И осъзнах, че правя всичко, което си пожелавах, всичко,  за което съжалявах, че все още не съм успяла (поради всякакви неоснователни причини…)

!!!!!!! Никога няма да забравя как в Мишколц, Унгаря бях истински щастлива. И преди да срещна Адам, и преди да се получат нещата с него.

Тук неволно, несъзнателно, без да се замисля казвам непрекъснато, че съм щастлива.

С лекота се усмихвам. И то, защото го искам.

Тук получих разнообразието, за което си мечтаех от толкова време.

Промяната, за която се молех да настъпи. И промяната наистина понякога е за добро..;)

Всичко е прекрасно.

Coldplay – Everything’s not Lost

When I counted up my demons
Saw there was one for every day
With the good ones on my shoulders
I drove the other ones away

So if you ever feel neglected
And if you think that all is lost
I’ll be counting up my demons, yeah
Hoping everything’s not lost

When you thought that it was over
You could feel it all around
And everybody’s out to get you
Don’t you let it drag you down

‘Cos if you ever feel neglected
And if you think that all is lost
I’ll be counting up my demons, yeah
Hoping everything’s not lost

If you ever feel neglected
If you think that all is lost
I’ll be counting up my demons, yeah
Hoping everything’s not lost

Singing out
Oh, oh, oh, yeah
Oh, oh, yeah
Oh, oh, yeah
Everything’s not lost

So come on, yeah
Oh, oh, yeah
Come on, yeah
And everything’s not lost

Oh, oh, yeah
Oh, oh, yeah
Oh, oh, yeah
And everything’s not lost

Come on, yeah
Oh, oh, yeah
Come on, yeah

Come on, yeah
Oh, oh, yeah
Come on, yeah
And everything’s not lost

Sing out, yeah
Oh, oh, yeah
Come on, yeah
And everything’s not lost

Come on, yeah
Oh, oh yeah
Sing out, yeah
And everything’s not lost

Advertisements
  1. Птичката понякога каца и на нашето рамо 🙂 Видя ли, че чакането си е струвало? 😉

  2. Така, така – вслушвай се в думите ми! 😀 А сега сериозно. Наистина съм ужасно радостен за теб и всичко, което се случва. Прочетох поста с огромен интерес. Не знам дали ще повярваш, но и аз се размечтах. Keep smilin’, а за Адам какво да кажа, lucky guy! 😛

  3. Че е lucky guy, вярно, дано само го осъзнава, че иначе ще го намеря и ще му дърпам ушите! 😀

    • DiA
    • November 10th, 2008

    🙂 Хмм, засега мисля, че не се налага да дърпаш уши, мило. Но ако нещо се промени, ще те имам в предвид ;).
    RMPG, остави него, но този път и аз съм lucky girl… ;)) Хайде твой ред е да направиш някое момиче lucky and f….. happy! Виждам го, идва, идва..;)

  4. Ами, има няколко момиченца около мен, но не бързам. А то май точно сега беше модерно да си имаш “сериозна” връзка (на 18)… :))

  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: