Get Out of My Life! & Kim Wilde – You Keep Me Hangin’ On

Най-после и аз имах своята абсолвентска вечер. Бяхме неотразими, направихме си много снимки с групата като за последно, хапнахме, пийнахме, потанцувахме.  Не беше лошо, нищо паметно, но все пак хубаво.

Моя запазена марка напоследък е да си изгубя настроението по средата на вечерта. Както стана и тази вечер. Мислих си колко е лесно с един по-продължителен поглед да свалиш един мъж, обвързан или не. Само по един поглед мога да преценя дали има интерес и потенциал за изневяра.

Толкова са ми елементарни и лесни. Те не са неспособни да обичат само една жена. Обвързани са (почти задължително и изневеряващи), докато не се появи изкушението, другата, по-руса, по-слаба, по-провокативна, нова, непокорена, по-по-, която си го проси (в повечето случаи).

Никога няма да съм една от тези жени. Колкото и да ми харесва някой, никога не съм и няма да свалям умишлено обвързан мъж. Такива игри не играя.

И преди съм страняла от обвързани мъже, които с половин око гледат всичко женско, което мърда. Сега не просто страня, бягам. Ненавиждам ги! А жените, които откликват на такива погледи – още повече!

Тежко на тези, които се захващат с такъв тип мъже, защото никога няма да бъдат спокойни и да имат увереността, че няма да се случи същото и на тях. Щом веднъж се е случило, въпрос на време е да се повтори.

Курварът си остава курвар до край, няма промяна от днес за утре (колкото и да се опитват да ви убедят!). Няма „ти си специална и различна за мен”. Има „ти си нова, непокорена, засега, с това си различна, засега!” Докато не заемеш мястото на бившата му…. (искам да допълня аз).

Никога няма да бъда такава жена! Просто не бих си позволила да направя нещо, което не искам да причинят на мен.

Нищо, че вече ми го причиниха. Аз вярвам, че всичко се връща. И е така. И въпреки, че имам възможността и мотива да направя същото на тази, която ме измести, няма да го направя.

Първо – защото той не (си)/(го) заслужава (колкото и да не го вярвах и не исках да го призная).

Второ – аз съм повече от това, не играя игрички, още повече за отмъщение.

Та на абсолвентската по едно време просто седях на масата и се взирах в храната си, но виждах всичко друго, освен нея. Само усещах хубавия й аромат. Толкова много мисли ме „връхлетяха” изведнъж, до толкова тъжни изводи стигнах, толкова се разочаровах тотално, толкова отвратена съм от мъжете, че вече не искам да обичам!

Наистина не искам! Онзи ден по повод една лудо влюбена приятелка не се осъзнах кога казах „Горката!” И го мислех. Дойде ми отвътре. Като знам какво разочарование я чака…

В същия момент се ядосах на себе си и всички лесно влюбчиви жени. Колкото и да се опитваме и да си повтаряме, че ние дори и да сме с някой, няма да се влюбим в него, го правим. Заобикваме несъзнателно. А мъжете само това чакат.

Защото повечето знаят, че една влюбена жена е готова на всичко и търпи всичко. И съответно прощава почти всичко. Но докога? Докато тя си каже „Enough!” или докато той я замени със следващата.

Ето това ми е мнението за връзките в момента – запълване на времето и забавление за мъжете, докато не дойде новото поредно изкушение и забавление.

За жените – уж просто забавление, уж колкото да не са сами, но всъщност винаги таят надеждата, че това може да е Той. Винаги възлагат големи надежди на всеки следващ, винаги искат да бъдат обичани, ценени, гледани в очите, носени на ръце, уважавани… Просто истински обичани. Малко са късметлийките.

Аз мислех, че съм една от тях. Вярвах безрезервно, дадох се изцяло, обичах от все сърце и 6 месеца по-късно все още не мога да се съвзема. 6 месеца по-късно съм дори по-разочарована, по-недостъпна, по-дръпната, отколкото някога съм мислела, че мога да бъда.

И за това си състояние мога да благодаря на двама души. На Него, че съзнателно ме нарани толкова силно и ме замени за точно 3 дни (а сега не иска да ме остави на мира под предтекста, че иска да си останем приятели).

И на нея. Защо мисля, че е ясно… Тя обаче явно не знае, че така не се прави. С мъж, който не е преживал бившата си, не се занимава.

Нищо. Целият е нейн. Господ си знае работата – „Забавя, ама не забравя.”

Аз завърших, скоро заминавам далеч от всичко и на чисто.

А дотогава ще продължавам да се възстановявам и да си пея “Can’t feel you anymore, I don’t need you any more” и да танцувам под звуците на “Keep me hanging on” на Kim Wilde.


Keep Me Hanging On
Keep Me Hanging On
Set me free, why don’t you babe?
get out my life, why don’t you babe?
’cause you don’t really love me
you just keep me hanging on

Set me free, why don’t you babe?
get out my life, why don’t you babe?
’cause you don’t really need me
but you keep me hanging on

Why do you keep a-comin’ around
playing with my heart
why don’t you get out of my life
and let me make a brand new start
let me get over you
the way you’ve gotten over me
, yeah

Set me free, why don’t you babe?
get out my life, why don’t you babe?
’cause you don’t really love me
you just keep me hanging on
now you don’t really need me
you just keep me hanging on

You say although we broke
you still just wanna be friends
but how can we still be friends
when seeing you only breaks my heart again
and there ain’t nothing I can do about it…

Get out, get out of my life
and let me sleep at night
’cause you don’t really love me
you just keep me hanging on

You say you still care for me
but your heart and soul needs to be free
now that you’ve got your freedom
you wanna still hold on to me
you don’t want me for yourself
so let me find somebody else

Why don’t you be a man about it and set me free
now you don’t care a thing about me
you’re just using me
get out, get out of my life
and let me sleep at night
’cause you don’t really love me
you just keep me hanging on

‘Cause you don’t really need me
you just keep me hanging on

Бяхме неотразими, направихме си много снимки с групата като за последно, потанцувахме, хапнахме, пийнахме, малко тра-ла-ла и в Ати.:) Не беше лошо, нищо паметно, но все пак хубаво. Аз пак се спекох по някое време. Мислих си колко е лесно с един по-продължителен поглед да свалиш един мъж, обвързан или не. Само по един поглед мога да преценя дали има интерес и потенциал за изневяра. Толкова са ми елементарни и лесни и непсособни да обичат само една жена. Те по-скоро са обвързани (почти задължително и изневерили), докато не се появи изкушението, другата, по-руса, по-слаба, по-провокативна, нова, непокорена, по-по-, която си го проси. И толкова ненавиждам жените, които ги подтикват да правят каквото и да е.

Коя себеуважаваща се жена ще тръгне да разваля връзка, не дай си боже семейство и после ще е спокойна и сигурна, че на нея няма да се случи същото… Защото веднъж оставил бившата заради настоящата, един мъж спокойно може да го направи отново.

Никога няма да съм такава. Нито само заради играта. Колкото и да ми харесва някой, никога не съм и няма да свалям умишлено някой, който знам, че е обвързан. Такива курвенски игри не ми харесват.

И преди съм страняла от обвързани мъже, които с половин око гледат всичко женско, което мърда. Сега не просто страня, бягам. Ненавиждам ги! А жените, които откликват на такива погледи – още повече! И тежко на тези жени, ако се захванат с такъв мъж, защото никога няма да бъдат спокойни и да имат увереността, че няма да се случи същото и на тях. Щом веднъж е станало, въпрос на време е да се повтори.

Курварът си остава курвар до край, няма промяна от днес за утре. Няма „аз съм специална и различна за него”. Има „аз съм нова, непокорена, засега, с това съм различна, засега!” Докато не заемеш мястото на бившата му.

Никога няма да бъда такава жена! Наричайте го „женска солидарност”. Всъщност просто няма да правя нещо, което не искам да причинят на мен. Нищо, че вече ми го причиниха. Аз вярвам, че всичко се връща. И е така. И въпреки че имам възможността и мотива да направя същото на тази, която ме измести, няма да го направя. Първо – защото той не си заслужава (колкото и да не го вярвах и не исках да го призная). Второ – аз съм повече от това, не играя игрички, още повече за отмъщение.

Тегля им една майна и на двамата, а той Господ си знае работата. „Забавя, ама не забравя.”

Та на абсолвентската по едно време просто седях на масата и се взирах в храната си, но виждах всичко друго, освен нея. Само усещах хубавия й аромат. Толкова много неща просто ме „блъснаха” в главата, толкова неща осъзнах за отрицателно време, толкова се разочаровах тотално, толкова отвратена съм от мъжете, че вече не искам да обичам.

Наистина не искам. Онзи ден по повод една лудо влюбена приятелка не се осъзнах кога казах „Горката!” И го мислех. Дойде ми отвътре. Като знам какво разочарование я чака…

В същия момент се ядосах на себе си и всички лесно влюбчиви жени. Колкото и да се опитваме и да си повтаряме, че ние дори и да сме с някой, няма да се влюбим в него, го правим. Несъзнателно заобикваме тези долни псета, които само това чакат. Защото повечето знаят, че една влюбена жена е готова на всичко и търпи почти всичко. И прощава почти всичко. Но докога? Докато тя си каже „Enough!” или докато той я замени със следващата.

Ето това ми е мнението за връзките в момента – запълване на времето и забавление за мъжете, докато не дойде следващото изкушение, поредното забавление.

За жените… уж забавление, уж колкото да не са сами, но всъщност винаги таят надеждата, че това може да е Той. Винаги възлагат големи надежди на всеки следващ, винаги искат просто да бъдат обичани, ценени, гледани в очите, носени на ръце, уважавани… Просто истински обичани. Малко са късметлийките.

Аз мислех, че съм една от тях. Вярвах безрезервно, дадох се изцяло, обичах от все сърце и 6 месеца по-късно все още не мога да се съвзема. 6 месеца по-късно съм дори по-разочарована, недостъпна, дръпната, отколкото някога съм мислела, че мога да бъда.

И за това имам да благодаря на двама души. На Него, че съзнателно ме нарани толкова силно и ме замени за точно 3 дни (а сега не иска да ме остави на мира).

И на нея. Тя явно обаче не знае, че така не се прави. С мъж, който не е преживал бившата си, не се занимава. Нищо. Целият е нейн.

Аз завърших, скоро заминавам далеч от всичко, на чисто, дано ми остане само споменът и обицата на ухото за такива мъже и връзки.

А дотогава ще продължавам да се възстановявам.

Advertisements
  1. С всичко съм съгласна, с всичко!!!, дори с наредбите към онези, които правят грешки и към които, знаеш, съм била…

    Само с това не- “вече не искам да обичам!”

    Това не е решение. Всяка хубава песен свършва, но това не е причина да не и се наслаждаваш, нали?

    Въпросът е дали искаш сега…да обичаш.

    Аз съм там където си ти от година и нещо, а ако трябва да бъда честна, от 4-5, може и повече… Но няма да престана да искам да обичам.

    Защото някъде там някой те обича, знай го, и сърцето ти трябва да е поне еее толкова отворено…

    А всичката болка, която сме изпитали, един ден ще направи живота ни по-сладък, любовта по-прекрасна и ще си казваме, че е имало защо, имало е причина да преминем през всичко.

    И докато си го мислим, ще виждаме утрото в очите на един влюбен мъж, с който се разбираме без думи, а в следващия миг ще правим закуска, ще се смеем, ще си разменяме целувки за добро утро и ще бъдем щастливи.

    Вярвай в това!

    И недей да спираш да мечтаеш за онази голяма, истинска, красива, по детски наивна любов. Има я. Просто сега може да не и е времето…

    • DiA
    • June 5th, 2009

    Аз пък ще ти кажа, че всички тези неща, които си написала са клишета за успокоение на депресираните, самотни жени. И са просто глупости ;).

  2. А всъщност, никой не знае къде е това “някъде там” и кой е този, “който те обича и чака”. Няма такъв, докато не го видиш, докато не го опознаеш… Друг е въпросът, че мъжете сме странни, но не си мисли, че не искаме да бъдем обичани, искаме да бъдем обичани, но просто (понякога) сме толкова смотани, че не може да си го признаем от страх, за да не ни се подиграват други мъже, които също искат да бъдат обичани, но го отричат. Всичко е много тъпо, но смятам, че знаеш кое нещо е номер 1 на света. Вярвам, че наистина ще намериш това нещо!

    • Ани
    • June 7th, 2009

    Хей, Диа 🙂

    Честито за завършването на университета! За напред ти пожелам много здраве и късмет, всичко останало ще си го постигнеш сама.

    Няма да комнетирам, че много ми допадна поста… Само ще ти кажа, че любовта идва точно когато спрем да вярваме в нея! Ще видиш сама…
    Слънчев ден 🙂

      • DiA
      • June 7th, 2009

      🙂 Мерси, Ани. Дано си права, въпреки че в момента не виждам светлина в тунела 😉

    • rossina
    • June 13th, 2009

    Здравей ДiA,

    съвсем случайно попаднах на твоя блог..беше отдавна и даже ни си спомням какво съм търсела…предполагам някаква хубава музика….така че от време на време идвам тук да си припомням разни хитове…аз съм на 41 и съм майка на 21 годишна дъщеря…напълно познати са ми твоите терзания относно любовта….трябва да си щастлива, че имаш такива ..всеки човек копнее за истинска любов, но все по-малко си го признават…
    почти през целият си живот ние я търсим и всеки път когато почва нещо ново вярваме, че сме я намерили..и така дъълго време..но тя идва веднъж ..и на 16 ..и на 26 ..и на 36 …или просто когато й се случи…всеки път е за първи и единствен..до следващия…но е веднъж всеки път..няма незаменима любов..има неизживян живот

  3. “няма незаменима любов..има неизживян живот”

    Това си го записах веднага…

  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: