Връщане към миналото

Има ли смисъл да се връщаме към миналото ?!

Пред мен стои една дилема -да се срещна отново с единствената си голяма любов, която някога съм имала, въпреки, че той е обвързан. Всъщност точно заради настоящата си връзка не сме заедно. Та имаме възможност и той иска да се срещнем.

И аз съм на косъм да се съглася. Нали все пак най-добрият начин да устоиш на изкушението, е да му се отдадеш ..;)

Но при мисълта, че на тази среща ще отидем с различни очаквания и представи, ми се свива нещо в корема. При спомена за всичко хубаво, което ни се случи и идеята за всичко останало, което можехме да имаме, потрепервам.

Страхувам се, че когато го видя, отново ще поискам да съм с него, а той – в края на деня все пак ще иска да се върне при нея…

Колко искам да съм в главата му и да разбера зашо продължава да ме търси, защо не ме оставя на мира и защо настоява да се срещнем. Откъдето и да го погледна, само една мисъл се върти в главата ми – отново ще страдаш, ако го видиш.

В същото време колкото болезнено си мисля, че ще бъде, толкова силно искам да се случи.

Не съм ли абсолютна мазохистка?! :/

Madonna – I Want You

I, yi yi yi (repeat 3 times)

Chorus:

I want you the right way
I want you, but I want you to want me too,
Want you to want me baby
Just like I want you

Da da, da da, da da da

I’ll give you all the love I want in return
But half a love is all I feel, sweet darling
It’s too bad, it’s just too sad
You don’t want me no more
But I’m gonna change your mind
Some way, somehow

(chorus)

Da da, da da, da da da

One way love is just a fantasy
To share is precious, pure and fair
Don’t play with something you should cherish for life
Oh baby, don’t you wanna care?
Ain’t it lonely out there?

(chorus)

I want you the right way
I want you, but I want you to want me too,
Want me baby, just like I want you.
Da da, da da, da da da

(Spoken:)
I want you, the right way
Want me baby
Don’t play with something you should cherish for life

Advertisements
    • aquarius
    • September 14th, 2009

    Ехе, тук подходящо ми се струва като начало на моя коментар – хем сърби, хем боли. Сигурно си я гледала тази комедия, щото аз не съм, ама при теб няма да е такъв жанра, ако се видиш с голяма бивша. 😉 Помисли си добре, преди да си начешеш подбудите. 😛
    Дяволица те е обладала, моме, ех! 😉 Я върви при някой протестантски свещеник да му се изповядващ. Жалко, че не си в католическа страна, иначе щях да те пратя при някой католически свещеник. На тях им се носи славата, че добре изповядват млади, засукани девойчета. 😆 А пък за млади момченца да не ти разправям какво става… 😉 или по-скоро – както разправяше Ахмед “Мъртвият терорист”. 🙂
    Ох, как богохулствам само. Дано не мине и го прочете някой запален вярващ, че ще има да ме анатемосва, да ме вкарва в правата вяра и ще стане страшно тук в секция “коментари”. Ще замирише на миро и тамян направо! Ангелски, сладкопойноглавозамайни гласчета ще посрещат гостите на блога ти, а пък към мен ще бъдат насочени Йерихонските тръби. 😀 Ама аз си знам, че за мен е отсъдена Геената огнена, та си праскам спокойно през просото. 😉
    Хайде, стига толкова глупости за този коментар. Като отмине ефекта от него, ще се включа пак с по-сериозен.

    • DiA
    • September 15th, 2009

    хах, имаш доста развинтена фатназия обаче :).
    Дай сериозния коментар, че събирам съвети.
    Въпреки че на 80% съм решила да пропусна и сигурно ще си остана със сърбежа..;)
    (а клипчето с Ахмед ми е едно от любимите за гледане, когато имам нужда да се посмея от сърце ;)).

    • aquarius
    • September 16th, 2009

    Ехе, добър хумористичен вкус, млада госпожице. 😉 Адмирации. Я, и този коментар тръгна несериозен… еее… добре, де, поемам въздух дълбооко и го почвам сериозно вече. 🙂
    Така и не разбрах защо си била бяла мечка в Ун… уфф, не, бре, обърках се/шегувам се/… това беше коментар за друг пост. Сорка! 😀
    Край вече, сериозен съм. 🙂 Мислех да пиша дълъг, сериозен коментар, та чак с примери запълнен, ама предвид късната доба и налегналия ме мързел ще бъда кратък в сериозната част.

    Ако смяташ, че си я надживяла, тогава може да отидеш без проблем.
    Ако имаш и най-малките индикации за обратното, недей.
    Ако усещаш слабостта, но искаш да докажеш нещо на себе си, тогава дерзай.
    *мазохистка е само една от алтернативните реалности за доказване*
    Ако усещаш силата, посмей.
    Ако…
    е много стана вече. Обещах да съм кратък в сериозното, но се страхувам, че май вкарах и несериозно. 😛

    Имам си една чуденка относно тази част от сложното ти изречение “Колко искам да съм в главата му и…” и се колебая дали има повече нюанси от заявения. 😉

    Е, спестих си сериозния коментар с примери, който може да разкрие читателя на автора, което би обърнало изконните представи, че авторът е този, който трябва да се разкрива на читателите си, а не обратното. 🙂
    Офф, вече ми се спи ужасно и почвам и аз да се обърквам какво казвам. Спирам този дълъг и претруфен монолог.
    А ти не му мисли много и следвай сърцето си. Ако го боли след това, нека му, ако си падаш по принципа на Нане. 😛

      • DiA
      • September 16th, 2009

      Бяла мечка и аз не знам защо точно бях, но си беше факт, че ме гледаха мноого странно младежите 😉 Все едно момиче досега не са виждали 😀 А не дай си боже и аз да се загледам, втора покана не чакаха :D:D:D

      Искам да надникна в главата му, за да разбера какво по дяволите иска все още от мен… приятели дрън дрън..

      Мерси за сериозната част! 🙂
      А “listen to your heart” както се пееше в една песен на Роксет – вече го направих, обаче и твърде много ме боля и мисля, че е време да продължа напред (достатъчно чаках).

      Току що ми се падна изключително подходящо късметче във facebook – “За да откриеш нови хоризонти , трябва да оставиш старите зад гърба си !”

      Повече знаци дори и на мен (с -4 диоптъра :D) не са ми нужни..:)

    • Ани
    • September 16th, 2009

    ДиА 🙂 послушай вътрешния си глас, нали казват, че никога не греши.
    Каквото и да решиш, каквото и да се случи – не съжалявай! Просто е било писано да се случи, но не забравяй да си извадиш поуките!
    Понякога с риска печелим, понякога губим…
    Късмет 🙂

      • DiA
      • September 16th, 2009

      Мерсии, мисля, че взех решение, надявам се да е правилното! 🙂

    • aquarius
    • September 16th, 2009

    Охо,отдавна не съм ходил на очен, ама мойте бяха само на -2 последния път. Никъде не съм те виждал с очила по снимките, които съм разглеждал през блога ти. По-секси ли си с очила? 😛 А как си с театралните заложби? Как би се справила в ролята на строга учителка с цайси? 😆
    Когато си последвала зова на сърцето си, загърбвайки знаците на логиката, явно си била на шопска вълна. За малко да напиша на шопска салата и греяна ракия. 😀 Какви стереотипни асоциации от човек, който не пие алкохол. Но… да си представим сценката на проведения мислен монолог на ума ти: “Не е важно на мен да ми е добре, по-важно е на това непокорно сърце да му е зле!”. 😉
    Я, виж ти само какви предизнаменования ти се случват. А да си виждала храст, който уж гори, ама не гори? Ако и това ти се случило, то тичай веднага на баира, да вземеш плочите с указанията. Мисля, че обикновено по 10 ги свеждаха. Опа… то в Дания има ли баири, че нали е близо там до ниската и равна земя. 🙂

    извън темата (което е малко трудно, че бръщолевя простотии във всички посоки):
    Вземам ли преднина за 1-вото място за най-досадния коментиращ?

    • DiA
    • September 18th, 2009

    Театралните ми заложби никакви ги няма, но дотук с отговорите на провокиращите въпроси. “Леките” намеци ги пропускам тактично 🙂
    В Дания най-високата й част е около 200м (баш баир), така че – дам, доста е ниско и равно тук (и ветровито), но не се оплаквам, даже започвам да свиквам и да ми харесва :).
    И не, определено няма да слечелиш първа награда за най-досаден коментиращ 😉

    • aquarius
    • September 23rd, 2009

    Хмм, хмм… ама то моето “леки намеци” ли бяха?! То няма такава дума в българския, но по- ми се чини да са “твърдеци”. Щом се усмихваш, значи си ги приела добре. 😉
    Казваш там равно кат тепсия и няма какво да спре ветровете, които се гонят безспир, пък отгоре са се захлупили едни ми ти оловносиви облаци… бррр… картинката ми е ясна и доста… ммм… депресираща веселия ми по природа характер. Ей заради туй смотано време из северните страни, грам не ми харесва там за живеене, колкото им да е висок стандарта и да хубавичко, чистичко, подреденичко, но скучничко и небесно-оловносивичко. 😉
    Като бях преди години в Белгия на поредица от командировки, това кофти време ми бъркаше в здравето, пък и сега от тази фирма престоя в Дрезден си беше същата мъка. 🙂
    В Белгия само веднъж времето много ми хареса (на белгийците никак), но беше в разгара на лятото – август. Температурите бяха по-високи и като цяло времето се случи по-добро от това в България за същия период. Няколко дни поред заковаха над 33 градуса, и белгийските колеги се разбягаха и се изпокриха като пилци из климитазираните помещения, а пък в колите бяха надули климатиците на 20 градуса, че за тях било опасно такива “високи” температури.
    Мм, и в Швеция, като бях в района на Вастерос преди време за 5 дни, случих на изненадващо добро време за сезона. Все пак в началото на ноември да не уцелим сняг там, а слънце всеки ден според колегите шведи бяхме извадили голям късмет и… ние му се радвахме подобаващо. Е, вярно, че мръкваше още в 15 часа. 😀
    Та моето лично предпочитание е: по- на юг в слънчевата мизерийка, отколкото постоянно депресиран и склонен към крайни мисли в оловносивата подреденост на северните страни. Неслучайно всички скандинавци драпат към слънчевите страни при всеки удобен случай, постоянно страдат от нервни разстройства, склонност към самоубийства и прочие странични времеви ефекти. И бях чел, че шведското правителство е платило за година към 10 млрд. за болнични на активното трудово население.
    И след толкова дълги излияния имам въпрос: ами твоето виждане какво е – слънчева мизерия или оловносива аптека?

    • DiA
    • October 2nd, 2009

    Да ти кажа, в началото ми беше много странно да слушам другите българи как първото нещо, което казват като впечатление от Дания е кофти времето, но след месец тук абсолютно ги разбирам..;)
    И мисля, че само със силна воля, постоянна усмивка и малко повече късмет можеш да живееш тук, без да си в постоянна депресия. Като задължително се освежаваш за седмица две на морето или някъде на слънце поне веднъж годишно..:)
    Разбира се, това смятам сега, след месец два може и да го кълна това място, но засега съм относително доволна.
    Нека вали, стига да ми върви по вода..;)

  1. No trackbacks yet.

You must be logged in to post a comment.
%d bloggers like this: