Archive for the ‘ Don’t Talk, Just Listen ’ Category

A Perfect Lie

Споменах ли, че обожавам да си губя времето в търсене из нета на яки песни, мелодии, които съм чула в някой филм, сериал, реклама…

Това е едно от любимите ми парчета от доста дълго време, Soundtrack на небезизвестния американски сериал Nip/Tuck  (Клъцни/Срежи), който преобърна представите ни за пластичната хирургия.

 nip_tuck-3.jpg

Аз съм му голяма фенка и с нетърпение очаквам 5-ти сезон, като действието се развива не другаде, а в Hollywood, LA…

nip-tuck-1.jpgniptuck-2.jpg

 Докато търсех подходящо клипче, се натъкнах на нещо доста интересно, нещо, което от известно време ме вълнува – необятните възможности на Photoshop…

The Engine Room – A Perfect Lie

Ian Brown – F.E.A.R. (Uncle Remix)

И още малко… 😉

You got the fear
Forget everything and remember

You got the fear
Forget everything and remember

You got the fear
Forget everything and remember

You got the fear
Forget everything and remember

You got the fear
You got the fear
Forget everything and remember
You got the fear
F.E.A.R.
F.E.A.R.
Forget everything and remember
F.E.A.R.
You got the fear
Forget everything and remember
Forget everything and remember
Forget everything and remember

You got the fear
Forget everything and remember
You got the fear

Wim Mertens – Close Cover

И това…;)

Wim Mertens – Close Cover

A.R.Rahman – Mumbai Theme Tune

Не мога да не споделя това…;) Музика за релаксация…

 A.R.Rahman – Mumbai Theme Tune

City of Angels

i_1167205440_angel100fo-11.jpg 

Обичам този филм! Толкова много плача всеки път, когато го гледам. Мария ме попита веднъж какво толкова му харесвам..по-точният въпрос е какво има да не му харесвам..

Всеки път, когато гледам City of Angels, се чувствам..усещам, че не сме сами…че, колкото и лудо да звучи, ангели наистина същевствуват и са навсякъде околко нас. Връзката между този свят и един друг, по-различен, но със сигурност не по-красив…

След този филм винаги преоткривам колко е красиво всичко около мен. Самият факт, че живея, при това много добре, дори щастливо..Въпреки малките спънки и трудности..все пак без тях нямаше да е толкова интересно и вълнуващо.

Последният път, когато гледах City of Angels, осъзнах и нещо различно…че Бог съществува. Не е възможно да сме наследили от маймуна всичко това, което почувствах само след един филм. А през целия си съзнателен живот ще изпитам още толкова много емоции… Да се влюбя истински, да правя Любов, да родя дете, дори да изпитам болката от загубата на любим човек…това е животът! Поредица от емоции, които избликват понякога чрез сълзи.

“Може би емоцията понякога става наситена и тялото не я удържа. Умът и чувствата ти придобиват голяма мощ и тялото ти плаче.”

“И най-големият дар, който Бог им е дал, е Свободната Воля!”

Толкова смисъл в един филм…как да не го обичаш….

Исках да сложа любимата си мелодия от филма, но не я открих, така, че ще се задоволя с друга, а който желае – Gabriel Yared – City of Angels ..Заслужава си!

Orbital

Обичам да бягам рано сутрин в морската….. с Mp3-Player в ръка, слушайки любимите (за момента) парчета, търсейки нови и нови пътечки, останали скрити досега…

Бях забравила това чувство на удовлетвореност от живота, на вътрешно спокойствие, докато преоткривам красотата във всичко, минало за миг покрай мен …. 

Откъсвам се от всички тревоги, опасения, проблеми, оставям всичко назад..

И с всяка следваща крачка се доближавам до това мечтано блаженство на забравата, до тази търсена “безтегловност” и свобода.

И се връщам обратно с надеждата, че когато изкача тези три етажа, всичко ще е по-лесно, по-добро, по-приятно… 

В такива моменти обичам да си пускам Orbital. Ето две любими…

Orbital – One Perfect Sunrise

Orbital – Halcyon & On & On

Music is the drug

Слушам (не само) house от години…преди да стане толкова фешън да бъдеш houser. Още от малка съм зарибена…спомням си как си надувах на малкото си касетофонче ATB  – Till I come 🙂 

След 2 години живот с Мария, установих, че просто трябвя да усещаш ритъма…Някои приятели са оприличавали стила хаус с ремонт в банята…;)   Въпрос на вкус..

И си мислих… успоредно с модата да слушаш хаус, стана модерно и да вземаш хапчета, прахчета, бонбонки, линийки, магистралки (ама че са оригинални;)), така за енергия и за да усетиш по-добре sound-а… и само колко е глупаво…. и безсмислено….и убийствено (и в буквалния смисъл на думата…)

Та не е ли самата музика наркотикът? Или досега съм живяла в пълната заблуда, че всички, които ходят по party-та(съответно слушат house), са като мен – нещо ги жегва още от входа на клуба?

Трябва да призная, че съм опитвала…може би най-безобидното, но все пак съм.. дали заради слаба воля или любопитство, или от желание да съм като другите…или може би от всичко по малко… опитах.

Не бих казала, че съжалявам от гледна точка на това, че осъзнах колко е безсмислено и ненужно…

В края на краищата,  защо да ставаш част от масата, не е ли по-забавно да си различен? Ами ако следващият път, когато ти предложат “the newest shit”, кажеш “Thanks, but No, thanks, Мusic is the drug for me” ?  Пий си водичката, радвай се на музиката и живота и на факта, че ти, за разлика от повечето, нямаш нужда от стимуланти, за да издържиш цяла вечер…dance all night… без дрога, освен разбира се музиката…;)

Звучи добре, нали ? 🙂 Ами опитай…it’s even better than it sounds…

Дълго се рових, за да изнамеря нещо подходящо… е, не открих, но ето нещо яко, което открих..