Archive for the ‘ Madonna ’ Category

Madonna – What It Feels Like For A Girl

Girls can wear jeans
And cut their hair short
Wear shirts and boots
‘Cause it’s OK to be a boy
But for a boy to look like a girl is degrading
‘Cause you think that being a girl is degrading
But secretly you’d love to know what it’s like
Wouldn’t you
What it feels like for a girlSilky smooth
Lips as sweet as candy, baby
Tight blue jeans
Skin that shows in patches

Strong inside but you don’t know it
Good little girls they never show it
When you open up your mouth to speak
Could you be a little weak

Do you know what it feels like for a girl
Do you know what it feels like in this world
For a girl

Hair that twirls on finger tips so gently, baby
Hands that rest on jutting hips repenting

Hurt that’s not supposed to show
And tears that fall when no one knows
When you’re trying hard to be your best
Could you be a little less

Do you know what it feels like for a girl
Do you know what it feels like in this world
What it feels like for a girl

Strong inside but you don’t know it
Good little girls they never show it
When you open up your mouth to speak
Could you be a little weak

Do you know what it feels like for a girl
Do you know what it feels like in this world
For a girl

In this world
Do you know
Do you know
Do you know what it feels like for a girl
What it feels like in this world

On the way back home…Madonna and Me

Отдавна исках да добавя още нещо в папка USA…. докато бях там, пишех супер рядко в “отдушника си”, и то предимно някакви спичащи мисли. Това е може би единственото по-оптимистично..по-късно ще добавя и снимков материал 🙂

07.07.2007

На летището съм, чакам и си слушам Madonna – Isaac …

Току що ядох някакви странни макарони и сега си услаждам чакането с чаени бисквити и вода.

Мислех си, че един ден наистина ще съжалявам, че съм си заминала…едва ли скоро ще имам възможността да се върна в USA…А и се отказах по средата, не довърших нещо започнато, избягах под натиска на проблемите и сълзите. Но пък после се сетих колко зле се чувствах последната седмица – и физически, и психически….Тогава плаках много. Когато не усещах краката си; когато разбрах, че няма да ида при Мария и да избягам от тази дупка; когато Цеци се отказа да замине с мен; когато си мислех, че още 2 месеца няма измъкване оттук; когато вече знаех, че заминавам и бях за предпоследен път на работа в парка,когато отново се появи болката в краката…Наплаках се достатъчно и може би заради това не пророних нито една сълза, когато си заминавах..

Madonna – I’ll Remember (Orbit Alternative Remix)

Няма интернет на летището…много мрежи, но нет никакъв 😉

Часът е едва 3:12…След 1 час трябва да отивам и да чакам да обявят полета ми…даже по-рано всъщност…

Надух се…преди да замина много се опасявах, че ще напълнея, но мисля, че съм добре..мисля, че няма да се налага да ме търкалят ..

Споменах ли, че обожавам Мадона ?!

Madonna – The Power Of Good-Bye

Май трябва да спра да ям, иначе отлитането ще е трудно и тежко 🙂

Момент за равносметка…

Доволна ли съм от това лято ?! Или по-скоро от първата част от него…ами всъщност да..Въпреки многото неприятни моменти на това омразно място, многото плач, работа и разширени вени, имаше яки хора, много забава, смях, интриги, мешанки ;). Едва сега започва да ми става мъчно, вчера вечерта не се чувствах така, сякаш си заминавам, трябваше ми такъв момент на усамотение…И осъзнах, че 2/3 от хората, с които до вчера работих, няма да видя никога повече в живота си. Странно звучащи думи, но факт…

В момента се чувствам супер сама, въпреки, че около мен има стотици хора…чувствам се сякаш съм невидима и всеки ме подминава, без да осъзнава, че аз съм там…

Madonna – Substitute For Love

Madonna – Ray of light

Мисля, че голяма вина за прибирането ми има Деси. Не знам защо…. Не вина, а по-скоро друга причина да се върна…при това основателна….Моля се представите ми за остатъка от лятото да се покрият и да си изкарам наистина незабравимо, да не съжалявам дори за миг, че съм напуснала Point Pleasant Beach, NJ, тази трета дупка на кавала, забравено от Бога място, където, незнайно защо, привидно умни хора се връщат, след като вече веднъж са били в този ниско заплатен ад. Дано не съжалявам и от парична гледна точка..но каквато съм ненаситница…едва ли….. :). Мисля, че е време да спирам да пиша и да поразгледам списанийцето, което си купих…Teen Vogue. Чао! Ще се видим в България.

Madonna – Candy Perfume Girl

За мишките и хората или какво е да си на мама момичето…

С една дума – тежко е, понякога. Наскоро се скарах с моята много жестоко. Най-тъпото е, че започна от едното нищо (винаги е така) и се превърна в гигантски спор, караница, битка?! Битка за какво?! Може би за надмощие?! Мне, по-скоро за признание.

Искам да разбере, че съм пораснала, че съм млада жена… Омръзна ми да бъда на мама момичето. Искам да бъда порасналата дъщеря, вече жена, но как да стане, като вкъщи ме възприемат като 14-годишна наивна тинейджърка. Не искам да кажа, че съм супер зряла и пораснала. Знам, че не е така, че има още мнооого да уча. Знам. Казвали са ми го около стотина пъти само през последната една година. Но как да се науча, ако не ми позволят да живея свободно, да правя свои избори, свои грешки, да се уча от тях? Знам, че искат да ме предпазят. Но не става така. Със забрани, предупреждения, съвети и куп други предпазни мерки единствено биха забавили това, от което се опитват да ме пазят…А какво всъщност е то !? Животът. С всичко хубаво и лошо в него. Знам, че искат да намалят неприятните моменти в него, доколкото могат, но понякога прекаляват в старанието си. Знам също, че вероятно звуча като неблагодарно и разглезено хлапе, но е така.

Омръзна ми. Отвикнала съм да живея с тях и още по-малко мога да търпя това… И плача, но не мога да се наплача. И се извинявам, но не мисля, че има за какво. И повтарям, че повече няма, че съм разбрала, но вътрешно го казвам само, за да престанат да ми повтарят, не, да ми натякват как не бива да правя това и онова, но те ми го повтарят пак и пак, и пак, докато не се разплача от досада да слушам едно и също всеки път и да давам обещания, които всъчност не искам да дам и в които всъщност не вярвам.

До гуша ми дойде от съвети, примери, порицания, разпитвания, забрани… А оттук следват споровете, караниците, изричане на прекалено силни думи… Иска ми се да ме разбере, но не може. Иска ми се и аз да я разбера, опитвам се, но..не мога.

И след поредната битка осъзнах,че няма смисъл да се боря. Тя ми е майка и аз винаги ще бъда нейното малко момиче, за което да се притеснява, независимо дали съм на 12, 21 или 75…

Искам да напиша нещо, което надявам се някой ден тя ще прочете, ще разбере, ще разбере и мен…

Обичам те мамо, повече от всичко друго на този свят, знай го и знай, че когато ти се карам и мърморя и говоря глупости, е не заради теб, а в мен е причината. Прости ми за тези моменти. Ти си най-хубавото нещо, което си имам, най-доброто и най-ценното ми нещичко в живота. Ако ме попитат какво бих взела, ако заминава на далечно пътуване, ще искам да взема теб. Не ми обръщай внимание понякога. Има случаи, в които казвам неща, които не мисля.

Може да казвам, че вече съм голяма, но в някои отношения съм си дете. А за тебе – винаги ще си остана такова, знам. Просто ми дай малко свобода да избирам, да правя свои собствени решения, вярно, понякога грешни, но мои. След това ще съжалявам, но пък за следващия път ще знам, че трябва да те послушам…

Не ми се карай толкова често, а ми се радвай. Поучавай ме, но поучавай не 5-годишната, а 21-годишната Диляна. Тя има нужда, не детето. Много те обичам и винаги ще съм с теб и до теб. Навсякъде. Завинаги ще си в моето сърце. Ти си моето сърце. Целувам те със сълзи на очите, но този път сълзи от радост. радост, че те имам…

Madonna – Little star