Archive for the ‘ Thoughts (Размисли и страсти) ’ Category

Руса съм, е и !?

Мислих си…колко ми е писнало да ми поставят етикета “блондинка”…при все, че цветът далеч не е рус… “Тъмен нюанс на русото”, каза тежката си дума фризъорът ми…свеждам глава и се съгласявам смирено… Но и така да е, руса съм, е и !? Заради няколко “изгнили ябълки”, всички руси (естествено и изкуствено) жени ли трябва да се срамуват от цвета на косата си, а и от себе си заради това, че са се родили руси или че са избрали такъв цвят боя за коса?

Аз съм студентка в елитно висше учебно заведение, в най-добрата специалност – МИО (или поне така казват). Завършила съм с отлична диплома и френска гимназията (5.88, ако трябва да сме точни). За 15 дни обиколих страната няколко пъти и се явих на 7 тежки изпита по география и английски език и бях приета на 3 от 4те университета, в които кандидатствах… Обличам се странно, да, въпрос на вкус бих казала, но под странно нямам предвид остри деколтета, къси поли, чорапогащник-мрежа и каквито и да е подобни комбинации… Може би само деколтета от време на време, но на подходящи места и време..:)

Смятам, че съм интелигентно момиче, мисля, че това е не само мое мнение, но и на повечето хора, с които общувам… Въпреки това, същите тези хора, а и някои, които не ме познават особено, ме наричат Блондинка, придавайки на изреченото от тях онзи противен ми смисъл, че като типична представителка на блондинките, съм с ограничен умствен багаж и едва ли не съм нещо по-малко от тях, което е смешно! И недопустимо!

Често съм изпитвала срам, да. При това без повод съм била “обиждана”..Да, за мен е обида, неприятно ми е. Особено ме ядосва насмешката, която усещам в думите…озлоблението даже…сякаш нямат за какво друго да се захванат и кого другиго да нападнат и единственото, което им идва на ум (та има ли какво друго да измислят?!) е цветът на косата ми.

Най-лошото в моя случай е, че ще се боядисам тъмна и не заради себе си, не заради моите желания и предпочитания, а заради нежеланието ми да търпя повече подобни “шеги”. Знам, че има и друг начин….винаги е имало…да се защитя, да се скарам, ако е нужно. Но защо не мога и никога не съм можела ?! Трябва да поработя над този си недостатък! Всичко е в мен и се дължи на поведението ми. Никой няма да посмее да се пошегува с мен, ако знае, че няма да му позволя, нито простя думите…

Стига спичащи мисли… ред е за един красив текст, който едно сладко момче ми даде. Песента е част от сет на Dj Tiesto – In search of Sunrise Part 2 и се казва Dreaming

dj-tiesto.jpg

Страхотна е, малко странна, нещо средно между dance, trance и chill out, с красив женски вокал, невероятно звучене…За съжаление намерих само този микс, но ако изтърпите първите 20-30 скучни секунди, няма да съжалявате….

Ето и пълният текст…

…walk with me The future`s at hand

Here with us, Here where you stand

We both know the power of pain

We get back up and start it again

With new hope, no place for tears

Leave behind those frozen years

Come with me and we`ll go dreaming

No words, no talk We`ll go dreaming

No pain, no hurt We`ll go dreaming

No words, no talk We`ll go dreaming

No pain, no hurt We`ll go dreaming…

We don`t know how it can be

Searching out dignity

Nothing can be as savage as love

One taste is never enough

With new hope, no place for tears

Catch my hand and come with me

Close your eyes and dream

We`ll go dreaming We`ll go dreaming We`ll go dreaming …

За мишките и хората или какво е да си на мама момичето…

С една дума – тежко е, понякога. Наскоро се скарах с моята много жестоко. Най-тъпото е, че започна от едното нищо (винаги е така) и се превърна в гигантски спор, караница, битка?! Битка за какво?! Може би за надмощие?! Мне, по-скоро за признание.

Искам да разбере, че съм пораснала, че съм млада жена… Омръзна ми да бъда на мама момичето. Искам да бъда порасналата дъщеря, вече жена, но как да стане, като вкъщи ме възприемат като 14-годишна наивна тинейджърка. Не искам да кажа, че съм супер зряла и пораснала. Знам, че не е така, че има още мнооого да уча. Знам. Казвали са ми го около стотина пъти само през последната една година. Но как да се науча, ако не ми позволят да живея свободно, да правя свои избори, свои грешки, да се уча от тях? Знам, че искат да ме предпазят. Но не става така. Със забрани, предупреждения, съвети и куп други предпазни мерки единствено биха забавили това, от което се опитват да ме пазят…А какво всъщност е то !? Животът. С всичко хубаво и лошо в него. Знам, че искат да намалят неприятните моменти в него, доколкото могат, но понякога прекаляват в старанието си. Знам също, че вероятно звуча като неблагодарно и разглезено хлапе, но е така.

Омръзна ми. Отвикнала съм да живея с тях и още по-малко мога да търпя това… И плача, но не мога да се наплача. И се извинявам, но не мисля, че има за какво. И повтарям, че повече няма, че съм разбрала, но вътрешно го казвам само, за да престанат да ми повтарят, не, да ми натякват как не бива да правя това и онова, но те ми го повтарят пак и пак, и пак, докато не се разплача от досада да слушам едно и също всеки път и да давам обещания, които всъчност не искам да дам и в които всъщност не вярвам.

До гуша ми дойде от съвети, примери, порицания, разпитвания, забрани… А оттук следват споровете, караниците, изричане на прекалено силни думи… Иска ми се да ме разбере, но не може. Иска ми се и аз да я разбера, опитвам се, но..не мога.

И след поредната битка осъзнах,че няма смисъл да се боря. Тя ми е майка и аз винаги ще бъда нейното малко момиче, за което да се притеснява, независимо дали съм на 12, 21 или 75…

Искам да напиша нещо, което надявам се някой ден тя ще прочете, ще разбере, ще разбере и мен…

Обичам те мамо, повече от всичко друго на този свят, знай го и знай, че когато ти се карам и мърморя и говоря глупости, е не заради теб, а в мен е причината. Прости ми за тези моменти. Ти си най-хубавото нещо, което си имам, най-доброто и най-ценното ми нещичко в живота. Ако ме попитат какво бих взела, ако заминава на далечно пътуване, ще искам да взема теб. Не ми обръщай внимание понякога. Има случаи, в които казвам неща, които не мисля.

Може да казвам, че вече съм голяма, но в някои отношения съм си дете. А за тебе – винаги ще си остана такова, знам. Просто ми дай малко свобода да избирам, да правя свои собствени решения, вярно, понякога грешни, но мои. След това ще съжалявам, но пък за следващия път ще знам, че трябва да те послушам…

Не ми се карай толкова често, а ми се радвай. Поучавай ме, но поучавай не 5-годишната, а 21-годишната Диляна. Тя има нужда, не детето. Много те обичам и винаги ще съм с теб и до теб. Навсякъде. Завинаги ще си в моето сърце. Ти си моето сърце. Целувам те със сълзи на очите, но този път сълзи от радост. радост, че те имам…

Madonna – Little star

Просто щастие

Мария (любимата вече екс-съквартирантка) често ми задава провокиращи въпроси…. наскоро ме попита: “Ако трябва да избирам – кариера или семейство ?”

Лично за мен “верният” отговор тук е семейство, защото, както й казах, един ден, примерно на 70, спомените за супер успешната ми кариера няма да ме топлят особено вечер…. и същата тази вечер ще се чувствам щастлива, ако се усмихвам при спомена за всичко, което съм изживяла, изпитала, усетила, преоткрила, но не в работата… не тя осмисля живота, а любовта.

И не само тя. Но със сигурност не само работата…. За мен е важно не какво ще направя, постигна, а дали ще се чувствам щастлива от него

Колко е просто…всичко, което искам от живота е това усещане на вътрешна хармония, това тъй простичко чувство, наречено щастие.

“The greatest thing you’ll ever learn is just to love and to be loved in return.” Moulin Rouge

Moulin Rouge – Come What May

И точно в момента умирам…иска ми се да съм специална за някой, да виждам отражението си в очите му и да знам, че съм единствена за него и други не съществуват, да ме прегръща с желание и нещо повече в очите. Да ме гушка, да ми се радва, да си казва какъв късметлия е с такова лудо, необикновено, сладко момиче, неговото момиче. Искам да е пристрастен към мен, и обратното.

Пак се появява онова усещане на пристягане в гърдите…Истината е, че отдавна искам такъв човек до себе си. И все пак не правя кой знае колко по въпроса. Отхвърлям тези, които ме искат, а нямам достатъчно кураж да направя първата стъпка с този, който аз желая…

Истински приятел !? Ха!

Просто съм потресена. Не, потресена е меко казано…Шокирана. И разочарована.

Колко голяма може да бъде болката от разочарованието от приятел…особено когато е неочаквано.

От неоправданите надежди, от разбиването на изградената представа на малки парченца, забиващи се и оставящи болезнени белези и трайна празнота вътре в теб…

Никой не е съвършен, така е, но въпреки това е болезнено да осъзнаеш, че пред теб стои човек, когото допреди миг си мислил, че познаваш, а всъщност не е така.

Уморена съм. И леко отчаяна. Само леко. Но достатъчно. Лека нощ.

Orbital

Обичам да бягам рано сутрин в морската….. с Mp3-Player в ръка, слушайки любимите (за момента) парчета, търсейки нови и нови пътечки, останали скрити досега…

Бях забравила това чувство на удовлетвореност от живота, на вътрешно спокойствие, докато преоткривам красотата във всичко, минало за миг покрай мен …. 

Откъсвам се от всички тревоги, опасения, проблеми, оставям всичко назад..

И с всяка следваща крачка се доближавам до това мечтано блаженство на забравата, до тази търсена “безтегловност” и свобода.

И се връщам обратно с надеждата, че когато изкача тези три етажа, всичко ще е по-лесно, по-добро, по-приятно… 

В такива моменти обичам да си пускам Orbital. Ето две любими…

Orbital – One Perfect Sunrise

Orbital – Halcyon & On & On

Мъже, къде сте !?

Често се чудя какво ще ги правим тези мъже…и къде всъщност са Мъжете?!

Свободните

Необвързаните

Нормалнитe, но всъщност леко странни

Сериозните, но всъщност забавни и леко луди

Умните, но всъщност не зубрачи

Със самочувствие, но всъщност не надути

Красивите (чаровните), но всъщност не самовлюбени и залепени за всяка огледална повърхност

Модерните, но не с по-изрисувани вежди от моите …

Мога да продължавам, но ще стане грозно 😉

Най-забавното (винаги има такова) е, че съм още на 20… Нямам сериозен приятел и съм в процес на “опипване на почвата”…., т.е. изискванията ще нарастват прогресивно, тенденцията на недостиг на Мъже (умишлено с главна буква) също..

С други думи – нямам думи 😉

Но както една приятелка обича да казва..”Ще доживеем, ще видим”.

А междувременно, момчета, вземайте се в ръце, искаме, имаме нужда от Мъже!

Avril Lavigne – I’m with you