Истински приятел !? Ха!

Просто съм потресена. Не, потресена е меко казано…Шокирана. И разочарована.

Колко голяма може да бъде болката от разочарованието от приятел…особено когато е неочаквано.

От неоправданите надежди, от разбиването на изградената представа на малки парченца, забиващи се и оставящи болезнени белези и трайна празнота вътре в теб…

Никой не е съвършен, така е, но въпреки това е болезнено да осъзнаеш, че пред теб стои човек, когото допреди миг си мислил, че познаваш, а всъщност не е така.

Уморена съм. И леко отчаяна. Само леко. Но достатъчно. Лека нощ.

Advertisements

Orbital

Обичам да бягам рано сутрин в морската….. с Mp3-Player в ръка, слушайки любимите (за момента) парчета, търсейки нови и нови пътечки, останали скрити досега…

Бях забравила това чувство на удовлетвореност от живота, на вътрешно спокойствие, докато преоткривам красотата във всичко, минало за миг покрай мен …. 

Откъсвам се от всички тревоги, опасения, проблеми, оставям всичко назад..

И с всяка следваща крачка се доближавам до това мечтано блаженство на забравата, до тази търсена “безтегловност” и свобода.

И се връщам обратно с надеждата, че когато изкача тези три етажа, всичко ще е по-лесно, по-добро, по-приятно… 

В такива моменти обичам да си пускам Orbital. Ето две любими…

Orbital – One Perfect Sunrise

Orbital – Halcyon & On & On

Мъже, къде сте !?

Често се чудя какво ще ги правим тези мъже…и къде всъщност са Мъжете?!

Свободните

Необвързаните

Нормалнитe, но всъщност леко странни

Сериозните, но всъщност забавни и леко луди

Умните, но всъщност не зубрачи

Със самочувствие, но всъщност не надути

Красивите (чаровните), но всъщност не самовлюбени и залепени за всяка огледална повърхност

Модерните, но не с по-изрисувани вежди от моите …

Мога да продължавам, но ще стане грозно 😉

Най-забавното (винаги има такова) е, че съм още на 20… Нямам сериозен приятел и съм в процес на “опипване на почвата”…., т.е. изискванията ще нарастват прогресивно, тенденцията на недостиг на Мъже (умишлено с главна буква) също..

С други думи – нямам думи 😉

Но както една приятелка обича да казва..”Ще доживеем, ще видим”.

А междувременно, момчета, вземайте се в ръце, искаме, имаме нужда от Мъже!

Avril Lavigne – I’m with you

Music is the drug

Слушам (не само) house от години…преди да стане толкова фешън да бъдеш houser. Още от малка съм зарибена…спомням си как си надувах на малкото си касетофонче ATB  – Till I come 🙂 

След 2 години живот с Мария, установих, че просто трябвя да усещаш ритъма…Някои приятели са оприличавали стила хаус с ремонт в банята…;)   Въпрос на вкус..

И си мислих… успоредно с модата да слушаш хаус, стана модерно и да вземаш хапчета, прахчета, бонбонки, линийки, магистралки (ама че са оригинални;)), така за енергия и за да усетиш по-добре sound-а… и само колко е глупаво…. и безсмислено….и убийствено (и в буквалния смисъл на думата…)

Та не е ли самата музика наркотикът? Или досега съм живяла в пълната заблуда, че всички, които ходят по party-та(съответно слушат house), са като мен – нещо ги жегва още от входа на клуба?

Трябва да призная, че съм опитвала…може би най-безобидното, но все пак съм.. дали заради слаба воля или любопитство, или от желание да съм като другите…или може би от всичко по малко… опитах.

Не бих казала, че съжалявам от гледна точка на това, че осъзнах колко е безсмислено и ненужно…

В края на краищата,  защо да ставаш част от масата, не е ли по-забавно да си различен? Ами ако следващият път, когато ти предложат “the newest shit”, кажеш “Thanks, but No, thanks, Мusic is the drug for me” ?  Пий си водичката, радвай се на музиката и живота и на факта, че ти, за разлика от повечето, нямаш нужда от стимуланти, за да издържиш цяла вечер…dance all night… без дрога, освен разбира се музиката…;)

Звучи добре, нали ? 🙂 Ами опитай…it’s even better than it sounds…

Дълго се рових, за да изнамеря нещо подходящо… е, не открих, но ето нещо яко, което открих..

Романтика ?!

Преди известно време едно момче ме попита какво е за мен романтиката? Най-малкото се затрудних да отговоря..съществува ли такова животно в наши дни?  Мисля, Вярвам, че я има, била тя и в малки жестове…като цвете в леглото сутрин

…днес бих му отговорила чрез тази песен и клип…

Клипът е от филма The Notebook.

Красив е…. и малко тъжен..

Началото

Странно е

Тази, която се заричаше, че никога няма да допусне напълно непознати толкова близко до себе си..

тази, която нямаше смелост да го направи поради нестихващия страх, че може да бъде нежелана, неодобрена, отхвърлена..

тази, която е все още прекалено “крехка” за критика…

тази неуверена в себе си …жена…

го направи!

 Но не, това няма да се превърне в поредния дневник, нито отдушник, нито “боксова круша”, а място за релаксация на ума, съзнанието и тялото…и какъв по добър начин за това от музиката ?!

 Да, тук малко по малко ще добавям частици от себе си, от живота си чрез песните, които обичам и които бих искала да споделя с всички.. Смея да твърдя, че единствено представителите на така “любимия” ми стил музика – чалга – ще бъдат разочаровани, за което се извинявам, но не съвсем…

Всъщност, идеята ми е да споделям познати и не толкова парчета, които в определен момент са ме завладявали напълно и които имат трайно присъствие в MP3 Player-а ми 🙂  

В замяна и при желание очаквам същото… отворена съм за всякакъв тип музика, освен горепосочения… и може би някои….”измерения” на метъла, ако мога така да се изразя. 🙂

Смятам да започна с една “неостаряваща” за мен песен, която надявам се няма човек, който поне веднъж не е чул…и ако все пак има такива заблудени души :Pp, време е.. 

Youssou N’Dour & Neneh Cherry – 7 Seconds