02 | October | 2008 | DiA's Music Box

Miskolc, Hungary

Покриви. Странните покриви бе първото, което ми направи впeчатление, докато гледах през прозореца на влака по пътя Будапеща-Мишколц. Въпреки, че Мишколц е бил индустриален град, днес е красив! Особено по главната улица – окачени цветя накъдето и да погледнеш… които идеално допълват симпатичните стари сгради.

Често, когато споменавах, че заминавам за Унгария, получавах отговори като „Ооо, при тия унгарци ли..“. Били странни..

Досега съм получила единствено мило държание, много добро и приятелско отношение. А странните хора си ги има навсякъде. Не мога да кажа, че всички са такива в никакъв случай. Напротив. Страшно мили са всички около мен . Като започнем от момичето, което ме посрещна на летището и ме заведе до жп-гарата в Будапеща (непосилно за мен).

След това минем през тютора ми, която ме посрещна на гарата, цяла седмица беше с мен ден и нощ, за миг не ме остави да се почувствам сама, чужденка сред тъпла унгарци..Превеждаше ми непрекъснато, запознаваше ме с всеки, който срещнем, споделяше ми, помагаше ми с всякакви документи, проблеми, дилеми, изникнали въпросчета. И още го прави 😉 .

И стигнем до преподавателите, които те знаят поименно, отговарят на всякакви глупави въпроси в имейли и се отнасят с истинско уважение към теб..

В Мишколц съм за един семестър по програмата Еразмус. Живея в хотел- общежитие (Uni-Hotel). Хубаво е. Не е като останалите общежития в кампуса, чисто, спокойно, тихо, просторно :). Няма полуголи пияни студенти по коридорите, няма обща тоалетна и баня на ЕТАЖ!

Отделно всички сгради на университета са на приблизително 5 мин. разстояние, дискотеките също :).

Откакто съм тук често ме питат „И как е ?”

Ами….Страхотно е! Не се сещам за нито един минус, който мога да отбележа. Дори кухнята им не е толкова ужасна, както ме плашеха ;).

Бих казала, че съм изключителна късметлийка, че попаднах тук, сред тези хора.

Чувствам се страшно щастлива. Това осъзнах онзи ден, когато една приятелка ме попита защо се усмихвам така.. Напълно безсъзнателно отговорих ‘За нищо, просто съм щастлива..:)”.

Много! И ми личи от километри… Непрекъснато ми казват колко happy изглеждам…

“Well that’s because I am! 😉” отговарям по начало..

Понякога е супер наситено усещане на безкрайно щастие, понякога е удовлетворение, покянкога спокойствие и комфорт. Но е щастие, а колко пъти съм си пожелавала точно това, когато съм духала свещички или мигла е падала на бузата ми..Just happiness.. Е имам го. Затова винаги ще си спомням за Мишколц с усмивка, меланхолия и стягане в сърцето при хубавите спомени. (А споменах ли, че са минали едва 4 седмици откакто съм тук?! )