Music is supreme pleasure

В България съм отново, във ваканция след успешно взети изпити. Не бях писала скоро в Отдушника си и тази вечер нахвърлях някакви неща, които ми се въртят в главата тези дни. Иска ми се да ги споделя и тук…

“06.07.2010

18:44

И ето ме от България, седнала на земята, както обичам да правя, с лаптоп на леглото, възглавница в скута и като background – току що изтегления саундтрак на филма, който гледах досега – Remember me с Робърт Патисън.

Не знам какво да пиша. Изпитите минаха, имам 7, 12, 7. Прибрах се успешно, майка се опита да поплаче на летището, но аз я разсеях и прекъснах с ‘Хайде стига, къде са ми черешите?! 😉’

Още на следващия ден изфучахме от вкъщи рано рано по задачи и срещи с приятели.

Още от първия ден искам да се върна обратно…. не ми се остава тук.

Искам Mr. X, искам си работата в клуба, искам си квартирата в Бирк, всичко си искам…

И толкова дълго време ще остана тук, че се опасявам, че отново ще свикна и накрая няма да ми се прибира…;(

Онзи ден Mr. X ми прати мейл във фейсбук, отговорих му, а после си говорихме в скайп. Разни дългосрочни планове се въртят в тази моя главица, а съм си обещала такива неща повече не! В някои отношения е по-добре да се оставиш на течението, а не да предвиждаш и плануваш всеки следващ миг.

И колкото и да ми говори Mr. X как иска да пътуваме някъде през ваканцията след първия семестър (януари 2011?!), аз толкова далеч в бъдещето отказвам да гледам!

И се наслаждавам на моментите сега. Жалко, че него го няма в тях.

Което ми напомня, че трябва да му направя клипче с гледката от прозореца ми. Продължавам да се удивявам на кофти пътищата, сгради, въобще типична българска градска среда (как бързо се отвиква….) и само се подсмихвам и си мисля как на всеки ъгъл той би казал нещо от сорта на „This is so illegal”…

Мисля си как нямаме бъдеще с него и се чудя понякога, гледайки отстрани на всичко – защо продължавам да съм с него, при пложение, че “трябва да търся нещо сериозно…” както му е казвано напоследък.

Но след такъв филм, в който героят живееше за мига, безотговорно, правеше всичко, без да мисли какви последствия ще има за бъдещето му и накрая умря в една от кулите близнаци на 11.09.2001, всичко изглежда някак безсмислено. Това ‘търсене на нещо сериозно’ приемам по-скоро като пропиляно време, в което съм можела да правя това, което искам, а не това което се очаква.

Затова сега ще се наслаждавам на всяка секунда тук, сама в Бг, и после, евентуално с Mr.  X в Дания. Ако не с него, дори и сама, ще живея за мига, ще се радвам на всичко, от което повечето се оплакват.

Ще се смея, ще плача, ще припадам от смях, ще лудувам, ще сияя с усмивката си, ще се радвам на рядко появяващото се слънце в Дания, ще правя всичко всичко, докато мога…

Следващата песен от саундртака започна с думите ‘Can you feel the wind…’

Искам да усещам вятъра и да затварям очи всеки път, когато съм навън, да чувствам всяка секунда като нещо специално, защото е!

Искам да вдишвам живот и да издишвам щастие и задоволство. От вятъра, от живота, от студа, от жегата, от слънцето, от морето, от бриза на брега, от музиката в ушите ми.

Искам да съм постоянно обградена от стойностна, наелектрезирваща музика, която да ме кара да казвам и пиша неща в моменти, в които нямам какво да кажа. Като сега.”

——————————————————————-

Ето я и песента, която споменах по-горе…

Can you feel the wind of venus on your skin?

Can you taste the crush of a sunset’s dying blush?

Stars will always hand in summer’s bleeding veils

Can you feel the rings of saturn on your finger?

Can you taste the ghosts who shed their creaking hosts?

But seas forever boil, trees will turn to soil

Stars will always hand in summer’s bleeding veils

But seas forever boil, trees will turn to soil