I am back
Постоянство. Винаги ми е липсвало.
Мисля, че с бързо ‘прелистване’ на блога, лесно може да се забележи.
Има известна периодичност. Преди се оправдавах с факта, че нямам муза в определени моменти. После дойде работата, учението, гаджето, забързания живот и с него хилядите оправдания, в които съм се усъвършенствала толкова много.
След месеци мълчание, днес отворих блога си. Първо бях изненадана от факта, че все още имам валидна регистрация. Не бях толкова изненадана, че за момент си забравих паролата. Минута по-късно бях почти шокирана от факта, че някои дни са доста силни откъм читателски интерес, при все че масата от статии нямат текст (ако не броим lyrics).
След това се зачетох. Усмихвах се на позапрашелите спомени, усещането за промяна в мен, коео вярвам, че е винаги за по-добро.
И си спомних защо толкова много обичам тази малка моя музикална кутийка.
Събрала е купища ценна музика и безброй емоции, спомени за това кога, как и поради каква причина съм писала. Кара ме да си спомням какво е било тогава и как съм стигнала до тук.
Това е не просто блог пълен с любимите ми парчета, това е кутия със спомени, които от малка винаги съм искала да имам.
Иска ми се да продължа да го правя. Да преотривам себе си, докато пиша, да събирам като стари марки в книга всички любими за момента артисти и албуми, да размишлявам, да дълбая, да бъда сама със себе си.
Липсва ми. Затова съм тук и пиша отново. За свое собствено удовослтвие. За да виждам промяната. За да запазя спомените. За да бъда себе си.
Разбира се, новото начало изисква свежа музика. Hurts… основана не много отдавна, тази английска група ме завладя толкова бързо, лесно и силно, че потрепервам всеки път, когато си пусна нещо тяхно.
Обичам да вярвам на усещанията си. Откакто чух Hurts за първи път, знам, че ще съм техен фен до живот. Твърде силно е, за да го пренебрегна и да го отдам на това, че са нови, свежи и каквото и да е. Просто го знам!
Реших да започна с Evelyn..
)
)
SocialVibe